Много хора казват че за първото впечатление едно от най-важните неща е външният вид.Ако някои не ви впечатли чак толкова външно опитвате ли се да го/я опознаете?
- Не. Външният вид е изключително важно нещо за мен. Никой не ме грабва с характера си от пръв поглед, нито аз грабвам някого със своя в самото начало. Имаше един лаф във Фейсбук - "Тренирай, никой няма да те забележи заради характера ти". Не мога да отрека, че ако някой не е симпатичен, това по някакъв начин ме спира да комуникирам с него. Ако е симпатяга, дори и да не е супер чаровен или красавец, ми е кеф да си приказвам с него, но нищо повече не може да има. Отнася се и за отношението ми към момичетата, впрочем.

Давате ли му/и шанс или щом не ви е грабнал/а от веднага няма никакъв шанс с вас.
- Шанс за нещо повече от приятели - не давам. Първото впечатление не се променя.

Ако имате право на избор между празноглав/а красавец/красавица и човек,който е доста по обикновен,но по интелигентен поне според вашите разбирания кой бите избрали? Ами ако към първите има бонус и повече финансови средства?
- Не избирам. Максималист съм и търся всичко. Финансовите средства привличат, неоспорим факт е, но... когато разговорите ти с дадения човек се изчерпват до "Къде ще ходим да ядем днес?" и "Какво ще гледаме по телевизията?", кел файда, че всяка седмица ще ме води на ресторант или че можем да прекараме лятото в 5-звезден хотел. Дразнещо е, че толкова хора мислят, че парите са определящи при избора на партньор. Не ми се иска да отварям тая тема обаче.

Бихте ли направили компромис с възрастта.Например ако имате избор между момче/момиче по близо до вашите години, с което обаче някакси разговора трудно върви и доста по-малко момче/момиче, с което обаче се разбирате перфектно кой ще изберете? До какви години приемате разликата между вас нагоре и надолу ако си допадате по характер?Въпросът е и към двата пола.
- Рядко общувам с връстници, че да си допадна чааак толкова с някого. Ориентирана съм към по-големите. В моята глава те са по-зрели, по-умни, по-препатили, могат да ме научат на нещо. Наистина не се възприемам с по-малко момче. Наречи ме сноб, ако искаш. Най-голямата разлика, която съм имала с някого, е 6 години. Готино беше, предвид, че човекът е доста различно ориентиран в живота си от мен, научих доста неща от него, повиших си общата култура. Засега мисля, че това е най-голямата разлика, която мога да възприема. Една съученичка ходеше с 29-годишен, когато беше на 15, та.. знам ли.

А случвало ли ви се е понякога на пръв поглед един човек да не ви се види толкова красив,но като го опознаете всъщност да ви се стори доста по красив външно от първоначалното впечатление или пък обратното?
- Хм, май не. Нещо подобно стана, когато започнах да излизам с приятеля си. В самото начало забелязах, че има готино излъчване, обаче с времето установих колко много всъщност ми действа то.