По дрехите посрещат, а по ума изпращат.

[Violenza]

Много хора казват че за първото впечатление едно от най-важните неща е външният вид.Ако някои не ви впечатли чак толкова външно опитвате ли се да го/я опознаете? Давате ли му/и шанс или щом не ви е грабнал/а от веднага няма никакъв шанс с вас.

Външният вид + основните маниери, бих добавила.
Да, бих му дала шанс, ако "не ме е грабнал", но ако "изобщо не ми е харесал" - не. Стига да не е някаква абсолютна крайност, склонна съм да направя компромис с някои неща от външния вид.

Ако имате право на избор между празноглав/а красавец/красавица и човек,който е доста по обикновен,но по интелигентен поне според вашите разбирания кой бите избрали?Ами ако към първите има бонус и повече финансови средства?

Чак пък такива ситуации мнооого рядко се срещат. Не знам какво бих избрала, зависи какъв тип връзка търся за момента.

Бихте ли направили компромис с възрастта.Например ако имате избор между момче/момиче по близо до вашите години, с което обаче някакси разговора трудно върви и доста по-малко момче/момиче, с което обаче се разбирате перфектно кой ще изберете? До какви години приемате разликата между вас нагоре и надолу ако си допадате по характер?Въпросът е и към двата пола.

Винаги съм харесвала доста по-възрастни мъже. По-малък мъж от мен няма шанс да ме впечатли нито пък някой на моите години(или поне никога през живота ми не е се е случвало, но кой знае, един ден може и да стане). Най-голямата ми разлика с мъж е била 15 години, но не съм била на 17-18, следователно не е била фрапиращо голяма, не и за мен. Не одобрявам голямата разлика в годините когато става дума за деца, след една определена възраст годините вече нямат чак такова значение стига с дадения човек да имате едни и същи планове за бъдещето.

А случвало ли ви се е понякога на пръв поглед един човек да не ви се види толкова красив,но като го опознаете всъщност да ви се стори доста по красив външно от първоначалното впечатление или пък обратното?
(това на мен специално ми се е случвало много пъти )

Да. Наложи ни се да поработим заедно, следователно успяхме да се опознаем. Първоначално като се запознахме на външен вид не ми хареса никак, ама баш никак. По-късно обаче след като ни беше наложително да общуваме доста, наистина коренно ми се промени начинът, по който го виждах. Даже започна да ми се струва привлекателен.
Случвало ми се е и обратното.