Направо не знам от къде да започна. Нещата, през които преминавате, са напълно нормални. antineutral много добре описа защо. Въпросът в случая е как да се нагодите към настъпилите промени и дали искате да го направите това нагаждане.

Както много пъти съм писала из този форум - едно е да се виждаш с някого по цял ден и после всеки у тях си, и съвсем друго е този някой да ти е в къщата. Едва когато заживеете заедно се вижда що за стока сте и дали можете да бъдете заедно.

На теб проблемите ти в момента са два - усещаш липса на внимание и ти се ходи по чуждо. Първото е поправимо с усилия и от двете страни. За второто вече трябва да си прецениш сама кое ти е приоритет.

Виждам и една много лоша проява от твоя страна - системно мрънкане и натякване. И какво като момчето сяда вечер да играе игри? Приеми, че това е неговият начин да си отпочине след тежкия работен ден. Не очаквай 100% от времето и вниманието му да е насочено към теб - нереално е. Може да си определените една-две вечери в седмицата, които да прекарвате само двамата. Било то вечеря и филм, излизане някъде, общо хоби и т.н. Но не скачай с рогата напред срещу навиците му. Сигурно и като излиза вечер с приятели мрънкаш по същия начин. Не е добре това и не познавам момче, което би изтраяло подобно поведение дълго време.

Трябва да приемеш, че, въпреки, че живеете заедно и сте двойка, вие сте отделни личности с отделни интереси и като такива всеки има нужда от време за себе си. Дали той ще си прекарва това време с компютърни игри или по друг някакъв начин, ти нямаш правото да го съдиш.

Още нещо ми направи лошо впечатление. "Винаги когато му се скарам" си написала. Ама той не е малко дете, че да му се караш като на такова. Нито ти си му настойник или надзирател, за да му се караш. Когато нещо не ти харесва в поведението на другия сядате и го обсъждате. Но без викове, обвинения и караници. Сама нажежаваш обстановката по този начин.

И аз минах по този път неотдавна и все още го вървя. Ние даже заживяхме заедно в един много ранен етап от връзката си. Минала съм през същите терзания като твоите - ама защо не е като по филмите, ама защо вече не е залепен за мен, ама защо седи все на компютъра, и т.н, и т.н. Докато не осъзнах, че промяната е неизбежна и единственото, което мога да направя аз, е да вървя ръка за ръка с нея.

Май стана много дълго, ама даже се съкратих малко. Nevermind.

Ако имаш конкретни въпроси ще се опитвам да споделям моят скромен опит по темата.