- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Какво се е променило и как да постъпя ?
Направо не знам от къде да започна. Нещата, през които преминавате, са напълно нормални. antineutral много добре описа защо. Въпросът в случая е как да се нагодите към настъпилите промени и дали искате да го направите това нагаждане.
Както много пъти съм писала из този форум - едно е да се виждаш с някого по цял ден и после всеки у тях си, и съвсем друго е този някой да ти е в къщата. Едва когато заживеете заедно се вижда що за стока сте и дали можете да бъдете заедно.
На теб проблемите ти в момента са два - усещаш липса на внимание и ти се ходи по чуждо. Първото е поправимо с усилия и от двете страни. За второто вече трябва да си прецениш сама кое ти е приоритет.
Виждам и една много лоша проява от твоя страна - системно мрънкане и натякване. И какво като момчето сяда вечер да играе игри? Приеми, че това е неговият начин да си отпочине след тежкия работен ден. Не очаквай 100% от времето и вниманието му да е насочено към теб - нереално е. Може да си определените една-две вечери в седмицата, които да прекарвате само двамата. Било то вечеря и филм, излизане някъде, общо хоби и т.н. Но не скачай с рогата напред срещу навиците му. Сигурно и като излиза вечер с приятели мрънкаш по същия начин. Не е добре това и не познавам момче, което би изтраяло подобно поведение дълго време.
Трябва да приемеш, че, въпреки, че живеете заедно и сте двойка, вие сте отделни личности с отделни интереси и като такива всеки има нужда от време за себе си. Дали той ще си прекарва това време с компютърни игри или по друг някакъв начин, ти нямаш правото да го съдиш.
Още нещо ми направи лошо впечатление. "Винаги когато му се скарам" си написала. Ама той не е малко дете, че да му се караш като на такова. Нито ти си му настойник или надзирател, за да му се караш. Когато нещо не ти харесва в поведението на другия сядате и го обсъждате. Но без викове, обвинения и караници. Сама нажежаваш обстановката по този начин.
И аз минах по този път неотдавна и все още го вървя. Ние даже заживяхме заедно в един много ранен етап от връзката си. Минала съм през същите терзания като твоите - ама защо не е като по филмите, ама защо вече не е залепен за мен, ама защо седи все на компютъра, и т.н, и т.н. Докато не осъзнах, че промяната е неизбежна и единственото, което мога да направя аз, е да вървя ръка за ръка с нея.
Май стана много дълго, ама даже се съкратих малко. Nevermind.
Ако имаш конкретни въпроси ще се опитвам да споделям моят скромен опит по темата.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote