Ох, до болка познато ми е всичко описано.

И ние в началото бяхме с един компютър. Затова и успя да ме зариби по една игра. Но никой на никого не е натяквал за времето прекарано на него.

Това, че сте в нов град, не значи, че трябва да сте само вие двамата. Запознавайте се с нови хора, излизайте, не се забивайте само в тази квартира. Точно това еднообразие ви вреди. Не трябва партньорът да се превръща в център на вселената и единствена опция за забавление (още по-малко тази функция да се поеме от лаптоп). Имайте си личен живот и извън връзката. Това ще внесе интерес и нови теми за разговор.

Конкретно - като той седне на компютъра ти вземи да прочетеш нещо, или излез на кафе/бар с колегите, или отиди на гости някъде, или си покани гости у вас. Не очаквай от него да ти запълва ежедневието.

Имам чувството, че точно заради това еднообразно ежедневие и вторачване в другия, си набиваш всичките тези филми и съмнения.

Колкото до коментарите му за раздялата - ако изглеждаш и се държиш толкова отчаяно и нещастно, колкото звучиш в тази тема, момчето вероятно вече си мисли, че си нещастна с него. И може би не е далеч от истината. А и помисли след като ти се чувстваш така, какво ли му е на него? Тръгнал е след теб в чужд град, няма приятели там, няма с кой да излезе една бира да изпие. Ти си недоволна и все се карате за нещо. Отдалечавате се, а той явно не знае как да оправи нещата. Главата си залагам, че и на него не му е лесно.
Обсъдете тези неща. Спокойно, без да се обвинявате, без да се карате. Нека всеки си изкаже болката. Поговорете и решете дали можете да подобрите положението.