Колко нежна и топла бе под завивките. Как се обърна по гръб, когато се завъртях до нея, и косата й се разпиля върху възглавницата. Главата й бе наклонена към рамото. Кожата й ухаеше на топло като огряна от слънцето бяла салфетка в хубаво ресторантче на плажа през медения ти месец. На слънчевата светлина, преминаваща през сините завеси, кожата й изглеждаше синя. Миглите й бяха отпуснати. На устните й бе изписана лека усмивка. Все още сънен, обгърнах шията й с ръце, обърнах главата й и я целунах. Вратът и раменете й бяха толкова отпуснати. Докато целувах топлите й, меки устни, повдигах нощницата й. Краката й се раздалечиха леко и аз напипах мокрото петно между тях. Под завивките, със затворени очи пъхнах езика си вътре. С мокрите си пръсти раздалечих гладките й розови срамни устни и продължих да лижа по-дълбоко. Задъхвах се от възбуда. Лижех все по-дълбоко. Прокарах пръста на едната си ръка по устните й, с другата погалих зърната й. Обгърнах с устни другата й гърда и облизах зърното й. Главата й се наклони на една страна и аз прокарах език зад другото. Разтворих се бедра краката й и вкарах члена си. Тя все още се усмихваше леко, в последния момент устата и се отвори и главата й се отпусна назад върху възглавницата. Беше толкова тиха. Това бе най-страхотният ни секс.

***

Докато слушаш Ойстър, млякото вече не е приятна напитка, която върви с шоколадови бисквити. То е изтискано от крави, принудени да стоят постоянно бременни и натъпкани с хормони. То е напомняне за нещастни теленца, наблъскани като сардели в тесни обори. Свинската пържола е отрязана от прободено с нож, кървящо прасе, обесено за задните крака, още живо и квичащо, докато касапинът разфасова месото и сланината му. Дори варените яйца навяват мисли за кокошки с крака, осакатени от металните кафези, толкова тесни, че не могат да вдигнат крилата си; толкова влудяващи, че човките им са отрязани, за да не кълват затворничките от двете си страни. С ощавени пера и скъсен клюн кокошката снася яйце след яйце, докато костите й загубят толкова много от калция си, че се разпадат в кланицата. Оттам идва месото в пилешката супа, от кокошки носачки, толкова натъртени и осакатени, че трябва да бъдат нарязани и сготвени, защото никой не би ги погледнал в месарницата. Оттам идва месото в пилешките кренвирши. Оттам идва месото в пилешките кюфтета.
Само за това приказва Ойстър. Разпространява информационна зараза. Когато заговори, включвам радиото на кънтри музика. Каквото и да е, само да е силно и монотонно, за да си представя, че сандвичът ми е просто сандвич. Че месото е месо. Яйцето е яйце. Кашкавалът не е страдащо теленце. Че да се храня е мое човешко право.

***


Любими неща от книжката ми <3
Защото е два и двайсет и една АМ