Инспириран от една статия в древно списание и отчасти от Naive, реших да споделя някои приключения от моя живот. Надявам се на силно включване от страна на Драго, Дизел, Щрудел и LambOfGod... Та така...

Първата целувка.
Горещо, знойно лято. Навсякъде се чува бръмчене на хиляди малки насекоми. Тя се приближава към мен, уредили сме си среща край изоставения строеж. Облечена е в къса бяла пола, леко размъкната тениска; сините ѝ очи ме пробождат. Казва се Камелия, дори името е екзотично. Виждам, че е развълнувана; едва ли повече от мен. Сърцето ми тупти силно, сякаш е пчела в бурканче. Тихо казвам; - Здрасти. Нервен съм. Устните ми са сухи, дори леко напукани, облизвам ги уж скришом. Как си? Горе-долу, как да съм. Освен, че съм на прага на инфаркт, възбуден съм като див звяр и ми се пикае от притеснение, всичко друго е чудесно. Усещам, че диша учестено; малките ѝ, едва напъпили гърди се повдигат и спускат доста рязко. Явно съм влюбен. За първи път от детската градина насам. Аз съм на 13, тя е година по-малка. Цяло лято сме били заедно от сутрин до здрач. Говорим си за звездите, луната, нощното небе. След малко трябва да се прибира. Лека нощ, до утре. Навеждам се бавно над нея, пулсът ми се ускорява. Леко се усмихвам, гледам я в очите, усмихва се и тя. Целувам я. Имам чувството, че ще припадна, толкова съм притеснен; справих ли се... Ще разбера утре, когато пак ще я видя. Изпращам я до вкъщи, гледам в земята. Утре в колко ще излизаш? Някъде по обяд. Ок, ще се видим тогава. Прибирам се, мислейки си за... всичко. Устните ѝ бяха меки, топли. Дори не сме "официални" гаджета. Най-вероятно няма да спя от вълнение...

и т. н.
Ебаси колко неща си спомням...

Вие сте