Какво стана?

[Minwu]

Ще започна с това, че с приятеля ми имаме връзка от разстояние. Аз съм на 17, а той на 20,
Преди време си изготвяхме планове как ще заминем в друга държава, ще работим там, ще съберем достатъчно пари така, че децата ни да не са лишени от нищо и т.н. ( Не е хубаво да се готвят планове, ама ето на.. )

Тази вечер говорихме с него за това и му обясних как е хубаво единия от двамата да отиде в друга държава, да си намери работа, квартира да си стъпи на краката за да има основа и за другия, а той не беше съгласен с това. Не желае да сме разделени и след като навърша 18 години. Е да ама аз няма как да изляза да живея с него, и ако не ни се получи като се върнем аз какво правя? Не мога да се върна у дома с подвита опашка, трябва да ходя да живея с майка му...

Също твърдо му заявих, че след като навърша 18 в близките 20 години няма да се върна да живея в България. Та стана скандал и за това, че не съм му давала никакъв избор!? Говорим за това как ще живеем в друга държава, а след това не съм му давала избор?

Аз ли нещо не схващам?

[Perchem]

Дръзки, необмислени планове

Живяли ли сте заедно досега? Колкото и близки да сте не знаеш колко е поразително да живееш с различен човек, а и включи новата държава без контакти и т.н., раздялата е готова. Много бързате...
Колкото до това, че не желае да сте разделени е ясна причината - бои се от изневяра

[SlowDownBaby]

Съгласна съм с горното мнение,и даже точно по тази причина и аз бях пуснала тема.Много е различно да живеете заедно,дори в друг град,а какво остава в друга държава.И след като имате връзка от разстояние от колко време сте заедно ? Колко пъти се виждате ? Не си уточнила нищо...плюс това ти си само на 17,според мен е глупаво да започвате толкова сериозни отношения (въпреки че признавам,познавам хора които са постъпили като теб,и са успели,но момчето е на.. (мъжа ?) 30 и кусур години...)
Според мен дай малко повече информация за връзката ви,и тогава очаквай компетентно мнение по въпроса.

[SisiStrange]

Разбирам го.
Ти как очакваш да реагира? Казваш му, че ще сте разделени ОЩЕ, а после и че държиш 20 години да си в чужбина и той или те следва, или сте разделени, или късате. Ем... да, не му оставяш голям избор.
Имате прекалено различни мечти.

[In*The*Face]

Според мен изобщо не си наясно какво точно искаш. В случая, ако искаш сериозна връзка с приятеля си, трябва да поживеете заедно поне година, преди да тръгнете по чужбина. Да видиш дали нещата няма корено да се променят при едно съвместно съжителство, дали имате бъдеще. Защото, ако тук не дай Боже нещата не се получат, си на една ръка разстояние от дома и семейството си, а в чужбина какво? Карате се и ти излизаш. Къде ще отидеш? Има хора на по 30-40 години, които трудно се справят в чужда държава, а вие сте още толкова млади. В случая или избираш да продължиш изграждането на връзката си или заминаваш. За стабилни взаимоотношения се изисква време, което да прекарвате заедно.

[DisappointedDreamer]

Много смели и големи неща планувате. Според мед трябва да си поживеете заедно 1-2 години, за да видите че действително се погаждате живеейки заедно. Много връзки са чудесни преди двойката да заживее заедно. Много от тях се разпадат след съвместното съжителство.

Та мисълта ми е, поживейте си заедно и чак тогава правете планове за туй и онуй. Особено за чужбина - това е голяма крачка, с коята човекът предприемащ я трябва да бъде внимателен.

[marin4itu]

И аз имах връзка от разстояние с приятеля ми. Започнахме точно като вас, аз бях на 17, а той на 20. Всичко беше страхотно, трепнехме да се видим, абе знаеш как е, няма какво да ти обяснявам. Но заживяхме заедно и тука ни почнаха проблемите. Минали сме през какво ли не, скандали, 3 раздели. Кофти беше за мен, защото аз бях в неговия град. Но бях на 200 км от дома, въпреки че имам роднини от неговия град. Не мога да си представя какво би било, ако бях на 2000км.. Както и да е, минахме го този период, сега сме си добре заедно, 2 години от както започна връзката ни, обичаме се, държим един на друг. Та мисълта ми е да поживеете малко в България, за да видите как ще се спогаждате, повярвай ми много е различно, когато се виждате определени дни в седмицата и когато трябва всеки ден да се виждате, да споделяте домакински задължения и т.н. Те и другите ти го казаха, но някак си моята история считам, че се доближава до твоята. Успех!

[TheBeliever]

Всъщност плановете не са лошо нещо, напротив. Дават насока. Лошото във вашия план, обаче, е че сте пропуснали доста голяма част от основата му. За такава голяма крачка като заминаването в чужбина трябва връзката ви да е на едно по-горно ниво. Трябвало е първо да планувате изграждането на взаимоотношенията си и чак след това изграждането на живот нейде на майната си. Защо вече ти обясниха по-горе.

[marilyn]

Както ти казаха и преди мен: поживейте си тук заедно малко и тогава като видите дали ви се получава правете големите крачки... в чужбина ще ви е още по-трудно и това ще се отрази и на връзката ви. А ти като си на 17 не ходиш ли на училище? Сигурно си 11ти клас.. не искаш ли да следваш?

[SmilezZz]

От една страна е наистина прав. Не му даваш избор, а от това , което му казваш излиза един вид, че му поставяш ултиматум - и той или трябва да е съгласен да живее 20 години в чужбина, или да се разделите.

А всъщност - от колко време сте заедно? Виждате ли се? През колко време?

Иначе нямам намерение да се преповтарям с другите - напълно съм съгласна. Не се хвърляйте на нещо ново и то в напълно нова обстановка и за двамата. Това и за теб , и за него би било потискащо и доста проблеми бихте си имали.

[Minwu]

Perchem - точно заедно не сме живяли. Той се беше преместил в моя град за около 7-8 месеца, но станаха едни проблеми и се наложи да се върне в неговия град. През това време най - много 2-3 дни да не сме се виждали.
Имаме връзка от 2 години и не смятам, че се бой от изневяра, защото при връзката ни от разстояние точно и двамата доверието ни крепеше.

marilyn - сега нямам възможност да следвам. Може би след години, тогава ако се намери време.


Това го искам от 4 години насам, уча езици, събирам пари, когато имам възможност и т.н.
Не знам как да му го обясня, че да се вслуша в думите ми, а и ако направя компромис за това нещо един вид оставам без мечта и всичко, което съм правила досега отива на кино...

[TheBeliever]

Никой не казва да се отказваш от целта. Просто преди да се хвърлиш да купуваш самолетните билети вземете поживейте малко заедно. И всеки ден да се виждате,което не е така, като заживеете под един покрив нещата се променят.

А това с "поне 20 години в чужбина" по-добре не го дръж за клетва. Не се знае къде ще ви захвърли живота другата седмица, какво остава да се заричаш за цял живот.

[marilyn]

marilyn - сега нямам възможност да следвам. Може би след години, тогава ако се намери време.


Това го искам от 4 години насам, уча езици, събирам пари, когато имам възможност и т.н.
Не знам как да му го обясня, че да се вслуша в думите ми, а и ако направя компромис за това нещо един вид оставам без мечта и всичко, което съм правила досега отива на кино...

Не разсъждавай като дете. Не оставяй и ученето за ... по-нататък.. защото най-вероятно е да те подхване живота и да забравиш за университет. Ясно е, че в днешно време на повечето ни е трудно, но вместо да гледаш за навънка толкоз рано и да искаш да живееш с приятеля си в чужбина, вземи помисли трезво. Като не сте живели никога заедно не се знае дали ще се разбирате, дали ще оцелее връзката ви. Освен това изведнж в чужда страна, докато свикнете не само един с друг, ами и с новия ви начин на живот ще ви е още по-трудно.
Моят съвет е да си налягаш парцалките и да учиш. Ясно ми е, че има и хора с висше, които са нереализирани, но ако си останеш със средното, шанса ти намалява още повече.

[DisappointedDreamer]

Последвай съвета на мерилин. Завърши си образованието и чак тогава мисли за чужбина. Щом това ти е мечта, която много желаеш да постигнеш, но с която приятеля ти не е съгласен, просто го остави и прави това, което желаеш.