
- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- У дома
- Помиярите
xoxi си говори това, което мисли и нейната гледка точка, но ще й обърнем внимание, разбира се. Пък и май имаше куче (не съм сигурен) смятай...
Преди 3-4 години работех на едно място. Имаше едно куче уж вързано. Никой не го закачаше и един ден си минавах покрай него и тръгна да ме хапе. Без нищо. Съответно бой и шутове та обратно в колибата. Повече не си и помисли за нещо такова.
Едно куче напада всичко, което прецени за лесно достъпно. Неговата територия? То навсякъде има кучета и всичко е тяхно?
Само тогава би нападнало? Казах вече пример и примери много такива. Когато един пес е системно бит става плашлив. Не напада, а е умрял от страх. Познавам страшно много кучкари и знам как се възпитава и как стоят нещата. След системно гонене и бой при всяко клякане кучето бяга, защото си мисли, че ще вземеш камък или нещо такова, но това за съжаление не действа при всички (особено при по-едрите мършляци и по-злобните.
Решението - на площадата + плюс десетина бесилки. И да си ************************ майката.
И да.. вярно, защо не си вземете по един такъв "сладур" да си гледате? Ако всеки "защитник" вземе по една топка бълхи - всичко ще се оправи. Никой не отговори на този въпрос и сега ще скалъпи нещо в бързината.
Във форума ли да се правя на защитник?
Аз каквото съм могла съм направила вече.
Решението е много просто, погледни другите държави и виж как те се справят с бездомните кучета. Проблемът е в нас българите и нашата мила родина, че вечно няма пари, няма средства, няма място, няма достатъчно хора, няма това, няма онова.
Първо - куче нямам, но през живота си съм се грижила за повече кучета, отколкото може човек да си представи.
Едно куче не определя нрава на всички. И аз съм се сблъсквала с куче, което се опитваше да захапе човека, който го храни от бебе.
Това, че кучетата се разхождат по улиците не значи, че всичко това е тяхна територия. Нашата територия на нас хората е нашият дом. Това, че излизаме от него, не ни прави собственици на всяка друга сграда, в която влезем.
Битите кучета стават плашливи, но и предпазливи. Колкото и голямо да е кучето, човекът винаги е над него и клякането може да го спаси само ако кучето е на достатъчно разстояние, ако е вече тръгнало да напада и е близо, няма шанс.
Не знам колко и какви кучкари познаваш, но ако е така, би трябвало да са ти ги обяснили тези неща.
На този въпрос не съм и обърнала внимание.
Псевдо защитници много. Повечето са само на приказки в интернет.
Обаче факт е, че има хора, които взимат от улицата и полагат грижи. Познавам момиче, което за последните една-две години взе от улицата около 15-20 кучета, като тя пое разходите по обезпаразитяване, ваксини и всичко останало. След това с обяви по интернет и из града успя да намери стопани. И аз преди с приятели правех така, дори сме пътували до други градове, за да занесем кученце при нов стопанин, който си го е харесал от снимки. И много ме радва, че в последно време се запознавам с все повече хора, които са инициативни. И аз бих продължила да помагам по този начин, но нямам достатъчно финансови средства, за да поема такива разходи в момента.
пп: Сега се сетих... Някой гледал ли е по новините как една германка обясняваше, че иска да осинови кучетата, нападнали професора и как спокойно им се е радвала (и те на нея), след като ги хванаха и затвориха в приюта?!
И спря да се върти за миг земята..