Природозащитниците сте тези, които не сте били нападани.

Не хапели без повод... хахахаха. Пазели си територията. Нападали, ако са застрашени.

Е и? 2 години територията им беше пред моя вход. На една мръсна глутница. 2 години за училище излизах ужасена с отвертка в ръка с идеята да се бия, когато дойдат. Мятаха се, ръмжаха, скачаха ми отгоре. УМИРАХ от страх на пустата улица в 6 и нещо сутринта, когато никой няма и да ти помогне. Веднъж едно за малко да ме събори за врата на земята.

С какво аз, която съм 1.60 и тежа 46 кила съм заплаха? С какво аз, която си отивам на училище сутрин съм ги подразнила? През живота ми не съм ритала псе.

Ми дайте да се изселим. Нали вече улиците са тяхна територия? Майка ми я нападат сутрин, защото пред работата и имат територия. Пред сградата има улица. Тротоара е територия на глутницата. Накрая избираш: да те блъсне кола или да те изяде куче. Така ли, според вас, трябва да бъде?

Обичах кучетата и дори сме имали на село. Беше мирно животно. Слагали са ме на гърба му даже като съвсем малка. Един ден нещо му стана и от нищото захапа баба ми за ръката та месец ходи с бинтове. Защо? Ми кой знае. Кучешки му работи. Напълно непредвидими, водени изцяло от инстинкти, потенциално опасни И ЗА ВАШИТЕ ДЕЦА животни, не трябва да се движат свободно по улиците.

Вече колко време мина, още имам страх. Всичките ми приятели са наясно като минаваме покрай куче да застават от тази страна, от която е то, защото иначе минавам с крайна неохота.

Много е лесно да обясняваш как еди кое си било мила животинка, когато не ти се е случвало да те нападне, теб или близките ти. Когато чуждо дете лежи със стрес и рани в болницата. Тогава кучетата са мили.

Аз обожавам тарантули пък. Любимото ми животно. Имам 2. Ама си ги държа в терариуми в нас, в моята стая. Не ви ги мятам по пътя на главите, докато ходите. Ако един ден София бъде налазена от тарантули, първа ще хвана чехъла. Никой не е длъжен всекидневно да бъде принуден да се страхува за живота си.