За не знам си кой път идвам в Благоевград. Кучета по центъра, кучета в парка, кучета по кафетата, по шадраваните ако щете - абе навсякъде. Благоевград е малък град, не знам какво става в по - големите, сигурно е някакъв ужас. Отивам да бягам, ходих точно три дена по дългият маршрут. На третият - някаква глутница от четири големи и едно малко куче. Еми вече ходя само в един парк до таксиметрова спирка, където има хора.
Сега - куче не ме е хапало никога. Редовно сядам на някоя пейка с приятелки, по кафета и разходки, куче не ме лае, куче не ме е хапало. Пресен пример: събираме две пейки в парка и сме шест момичета. От някъде идват две кучета, средноголеми и се мушкат под наще пейки. Ние не им обръщаме внимание, правим се че не ги виждаме. Идват още три, после дойдоха още няколко. Буквално за половин час имаше за всяко момиче по две кучета. Минават хора, кучетата ги лаят, една жена вика вземете си кучетата. Не сме ги хранили, не сме ги пили, не сме ги галили. Кучетата стояха при нас над четири часа. През това време аз и едно друго момиче опитахме да станем, едното куче взе да ръмжи и ние си седнахме. Ама ей така, все едно разбираше че ставахаме. Накрая минаваше един човек, а си беше още светло и всичките кучета се затичаха след него - буквално глутница. Това, което ни ръмжеше му скочи отгоре и го захапа за рамото, повали го другите също му скочиха. Ние бяхме на десетина метра и веднага тръгнахме натам, кучетата явно ни чуха/подушиха или нещо друго и избягаха. Човека му беше разкъсано рамото и хвана такси за болницата. Кучетата си избягаха и тоа беше то. Този човек нищо не им е правил, те буквално си го избраха, а нас що не ни нападат - питайте.
До сега много пъти се е случвало куче да стои под пейката ми, заради слънцето. Не ме закача, нито човека с който съм. Виновни са си хората според мен, но нямам представа защо.
Иначе от където и да го погледнем сме виновни за това положение. Първо, че тези бездомни кучета, или тяхните родители преди това са били питомни в някой двор/дом и са били изгонени/пуснати. Второ, че не се прави нищо за да се спре популацията, като най-малкото е кастрирането, на ред с това и закон за изоставянето. Трето, няма приюти където да си дадеш кучето, когато вече не го искаш/не можеш да се грижиш за него. И четвърто, дори два смъртни случая явно не са достатъчни за взимането на някакви мерки от висшестоящите.
Да, България винаги си е била зле. Да, отива и на по - зле. Но хуманността ще се запази, на ред с пасивността и апатията. Не съм за ефтаназията. Определено има финанси за построяването на приюти. Темата както не е за обсъждаане на педофили и убийци на свобода, така не е и за гладните по домовете деца. Темата си е за кучетата и проблема с хората. Трябва да се постъпи в най-скоро време по някакъв начин, да бъдат събрани, да има приюти, ако някой иска да си има куче да има чип и т.н. и т.н.
Да, тъжно е че данъците ни отиват за кучешки приют примерно. Аме тъжно и че един затворник на месец бива издържан с 700лв. Тъжно е, че има всички удобства, хранене по 3 пъти на ден, отопление и ред други неща. Тъжно е, че децата в домовете "ядат кисело мляко разредено с чешмяна вода", ама това е то, милата ни родина. Има много тъжни неща, условни присъди, такива за прегазен човек = 3г. затвор, за изнасилване = 4г., за убийство 1 степен = 12г., но има ли какво да се направи? Кажете, че мисля дивашки, ама личното правосъдие винаги ми изглежда най-добрият вариант.