Остави страха от кучета сам по себе си. Навикнала съм. Минали са години, откакто въобще съм имала по-сериозни случки (при все, че преди 2 седмици едно от кучетата, покрай, които минавам уж всеки ден и досега не ме е поглеждало, хукна ръмжейки и лаейки след мен - кой знае защо, кучешки му работи; както и да е). Не е въпросът толкова до простия страх, колкото до това, че има смъртни случаи вече и в последно време зачестиха.

Квартала ми е пълен с тях, а като цяло живея в много спокоен квартал. Не е в ред това положение. Сега иди дойди, но зимата изгладняват, издивяват. Вече са много и няма кой да ги храни. Побесняват и стават много опасни. Не искам след 4-5 години като си извеждам детето, да се чудя в коя алея да заобиколя.

Не съм за това да излизат шайки и да ги убиват.
Но е време да се направи нещо.
Да се започне като хората процесът с кастрацията.
Да се приберат по-симпатичните (т.е, които биха могли да си намерят собственик) в приюти с възможност за осиновяване.
Да се лепят жестоки глоби на човек, изхвърлил куче.
И да, тези, които проявяват агресия или образуват големи и опасни глутници, да се премахнат. Буквално.
Какво стана с кучетата, които изядоха детето и професора? Кастрираха ги и ги върнаха на улицата. Все едно това ги прави по-малко опасни. Тъпо е положението в София сега. И никой нищо не прави, а като се повдигне темата слушам как, ако не си ги предизвикал, няма как да те нападнат и как проблемът си е наш, да си търпим. Понякога се чувствам като човек, живеещ в прерията.