Имате ли истинска любов остнала в миналото?

[Irti]

Миналото си е минало и за мен нищо не означава, защото АЗ го управлявам. Машината на времето АЗ я контролирам и съм съм натиснал бутона БЪДЕЩЕ! Хора от миналото не помня. Не мога да се сетя за тях.. во веки веков.

[valdesbg]

Ноуп. Миналите неща си остават в миналото.

[In*The*Face]

За мен всяка любов е истинска. Никога не съм казвала "обичам те" без да го чувствам с цялото си същество. В миналото си съм оставила много истински любови. Вярвам обаче, че сега съм с Голямата си любов и поради тази причина не бих се върнала назад.

[BrokenInnocence]

Първо като мернах темата и спонтанният ми отговор беше "Не". Но действително изникна един човек в съзнанието ми, който винаги ще си има едно по-специално местенце там.
Колкото до това дали бих се събрала с него - не. Нямаше как да се получи тогава и няма как да се получи за в бъдеще. А и не съм убедена, че бих искала да се получи нещо. Миналото си е минало и няма място в настоящето ми.

Същото. Има човек, който ми е слабост, но това беше преди много много време и така си и остана неизживяна любов, никога не се стигна до нещо повече от приятелство въпреки, че чувствата бяха споделени, просто твърде много неща ни разделяха тогава. Не съжалявам, все още ми е много специален и ценен човек и ако тогава бяхме имали връзка може би сега отношенията ни щяха да са непоправимо развалени. Така или иначе не мисля, че бихме били много добре функциониращи като двойка.

[smile2]

Имала съм, да. Тогава беше нашето време, с прекрасни мигове, но сега е в миналото. Пък и щом вече е там значи има защо.

[Cold_Tearsss]

Първата любов е най-красива по простата причина, че не може да бъде сравнявана.

[inkognito78]

Здравейте на всички. Значи моята историйка е следната, бях с едно момиче около 4, 5 години, но неможе да се нарече и враска това което имаше между нас понеже се виждахме рядко, но ни свързваха куп неща и към края които се предосещаше по някакъв начин не се бяхме чували, нито виждали, нито писали 4 месеца някъде.. и... аз реших да и пиша за да си изясним нещата понеже нямаше как да оставя всичко така, но тя вече го беше решила, просто искаше да приключи всичко и там да си остане в миналото и недоумявах как така го е решила без да си поговорим за това.

Аз ако не и бях писал така щяха да си останат нещата... просто мълчание и нищо друго.... (такъв човек е тя) поговорихме си, и си изяснихме нещата напълно.... и аз нямаше какво друго да направя освен да и кажа че след като го е решила това окончателно, поне да ме изтрие от живота си, но тя ми отговори друго... че тя нетрила профили и телефонни номера и след като толкова много искам аз да го направя, но тя беше напълно наясно че няма как да стане, невъзможно ми е да я махна, и немога да се преборя все още с чувствата си към нея, макар да зная че всичко е приключило.... такъв човек сам си обикна ли някого, много време трябва да мине за да го забравя.. и въпроса ми които се питам и до ден днешен е, защо след като е приключило всичко още не ме е заличила напълно от живота си и не ме махне отвсякъде след като е безразлична и неиска и да знае дали сам жив... това ми е въпроса? аз се държах с нея като принцеса едва ли не (в буквалният смисъл на думата)... и тя това го осъзнаваше дори ми казваше че досега никoй не се държал така с нея... то бяха подаръци и уважение и какво ли още не, да не изброявам че ще стане много дълго.. ) дори бях стигнал до там да я оредя да работи като стюардеса в чужда авиокомпания и тя ахваше от тези неща които правех за нея и не само. Но след извесно време тя започна да се отдалечава от мен, незнайно защо оправдаваше се с това че несме се разбирали, нямаме общо чувство за хумор и че сме говорили на различен език... (то кой ли може да говори с жена на един език)... обикаляхме също надлаш и нашир цялата страна с нея и се разбирахме префектно, за това казвам че невярвам в нейните думи че не сме си говорили на един език.. и разбирали също така, след известно време спря да ми отговаря на обажданията аз и писах в skype тя ми затваря и несикаше просто да си говорим... а... дали сам я обидил или наранил с нещо.. поне от нейните думи понеже си поговрих с нея и за това нямало такова нещо... щяла да ме запомни с добро и нямало проблеми, никакви в това отношение и изобщо каквито и да било.. просто ей така инстиктивно каточели го реши, което ме изненада много! ... дори тя наскоро замина да работи в чужбина и след като разбрах че ще напуска страната и след нашият разговор които се проведе като за последно в които тя ми каза че иска да приключи всичко... и там да си остане в миналото и каквото било било... аз и казах това което казах, че да ме махне и да ме истрие от живота си щом така е решила но тя неможела...? .... което ме замисли.. защо ли.. и на следващият ден аз и написах смс и съобщение с добри пожелания, дори когато вече е била пристигнала в съответната страна е прочела какво сам и написал и ми отговори сякаш несме си говорили за тези неща предната вечер а именно че всичко е приключило, и след това и писах още два пъти дори и побликувах побликация на стената и в ФБ... и очаквах да ми отговри на тези други две съобщения които и писах или пък да хареса дори или пък да коментира това което побликувах на стената и.. но... без резолтат вече 20 дена при условие че я виждах че влиза на линия... и така до ден днешен.. нищо... ( защо точно така е постъпила и какво сам и причинил... наистина незнам какво е станало... нищо не ми казва, само едно и също повтаряше неискам, дори в един от последните ни разговори в skype след като ми каза че всичко е приключило преди да е започнало каквото и дaбило аз и казах че ми се иска да не я изгубя и че искам да си останем поне приятели.. ДА... признал сам и мнoгoкратно в стотици съобщения и не само... дори и към края какво чувствам към нея и че това никога няма да изчезне.. или пък да се промени, тя ми отговори на това мое искане като толкова искаш се драш така пиши ми звъни ми, ако искаш.. и след около час време в което неси писахме тя си бе променила коренно мнението, а именно че неиска да продължаваме каквото и дaбило дори и приятество..? и тогава се изненадах отново а тя не е малкa на 25 е... ами друго в моента не се досещам да кажа, просто нейсакам да я изгубя напълно и немога да го преглътна това, поне ми се иска да си говорим макар и отвреме навреме.... това е... и за това сам говорил с нея но... се надявам че ще благоволи един ден да ми откликне на съобщенията и поне да си пишем.... защото ако е някое друго момиче досега да ме е изтрила не само от профилите си и от телефона си ами и от паметта си.. най вероятно.. ще се надявам да ми отговоритe
, благодаря предварително

[rusoto_baby_f]

ИСТИНСКА любов,която е остана в миналото .. Не,нямам такава

На същото мнение съм!Имам чувството, че все попадам на неподходящия..Въпреки, че съм имала хубави връзки, за които не съжалявам.

[Elinaaa]

Да, имам
Но не бих се върнала назад

[Hayashi]

Не и силно се надявам, и да нямам.

[balu4ka]

Вероятно всеки има такава.Но ,за мен миналото си е минало.Щом той е останал там,значи какво място ще има в настоящето ,в бъдеще то ми?
Обичам човека с който съм сега.(: