Цитирай Първоначално написано от burpp Виж мнението
а аз практически трябва да й тичам по дупето, за да й се извинявам, защото съм твърде влюбен за да допускам да се караме толкова често.
Ей тука ти е грешката. Тропваш по масата и казваш "Нещата ще са по еди-кой си начин. Лиготиите ти няма да ги търпя и поощрявам. Свиквай или си тръгвай."

Защо мисля така? Защото ревността не води до нищо хубаво. Ако тръгнем да я дисектираме.. нищо хубаво няма да намерим в нея. Само страх, неувереност, собственическа нагласа, крехко его и подобни.