Темата е породена от скорошна дискусия с няколко човека. Горе долу обобщено позицията им беше следната: "Няма нужда човек да е умен, за какво му е да знае химичните формули или пък да разбира как да решава задачи? Ако човек иска да се справи в живота, тези неща няма да му помогнат, всичко идва с опита." Тъй като не бях съгласна нито с определението за интелигентен човек, нито с извода за него, не успяхме да постигнем съгласие. Реших все пак да питам и вас.

Как дефинирате интелигентността? Доколко има общо със знанията, адекватно реагиране на неочаквани и непознати ситуации (приспособяване), абстрактно 'новаторско' мислене, решаване на проблеми с по-малко затруднение?
От по практична гледна точка - има ли връзка между финансовото състояние и интелигентността?
Какво разбирате под 'емоционална интелигентност'? Притежавате ли я?
Важно ли е съотношението между способностите и постигнатото благодарение на тях с цел общото и лично благо?
Връзка между визия и интелигентност?
Умните хора по-лесно ли намират щастието или точно обратното?
Има ли зависимост спрямо пола на човека? А спрямо религиозните възгледи?
Мислите ли, че любопитство към заобикалящия свят и засилен интерес в определени области (например политика, философия, етц.) има общо с нивото на интелигентност?
До каква степен се наследява и доколко зависи от средата и обкръжението?

Стана по-дълго, отколкото ми се искаше. Последно само от любопитство: възприемате ли се като интелигентни?