Гадна Тема: Ако някой от Вашите пoчине внезапно

[ShtrudeL]

ще плачете ли ??? може би въпроса ми е реторичен затова ще задам още един мислите ли че ще изпаднете в много дълбока депресия и няма да ви е до нищо повече

Втория ти въпрос ми се вижда по-НЕглупав и зависи изцяло от това каква личност си. Познавам момиче, което загуби баща си на рожденния си ден. Беше ужасно зле психически, пиеше антидепресанти и като цяло живота й след това тръгна надолу... срещаше се с какви ли не тъпи хора, обиждаше общо взето всички, а по принцип беше адски мила, просто се развали. Познавам я перфектно. Сега няма много много стимул да прави нещо и да гони някакви цели. Което е ужасно. Тъжно. Но ужасно.
Първо на първо... ако разбереш такава смачкваща новина, няма да можеш да повярваш с дни наред... наистина няма да го вярваш и дори ще се усмихваш плачейки, това е някакво страшно състояние, което те побърква за момент. И ако не си стъпиш на краката и не излезеш от него, може да те довърши. Ако седнеш и се затвориш във вас, гледащ в една точка с дни/месеци това само ще те съсипе бавно и мъчително. Ако пък излезеш и си сред хора, се чувстваш като най-самотния човек на планетата. Гледаш всички и се чудиш на кой свят си. А когато някой приятел подхвърли след някоя седмица или месец "Ще ходим с майка ми/баща ми еди къде си..." започваш да ревеш като магаре, или просто ти се свиват всички вътрешности, а през главата ти минават всички спомени. Всички около теб те питат как си и това ти се струва най-абсурдния въпрос, който някога си чувал. Гледат те жално, а от това се свиваш още повече.
И единствения начин, да се справиш поне малко с това е, като ЗНАЕШ, че човека, който си изгубил е винаги до теб и те обича и не би искал никога, никога да те вижда тъжен, дори би ти се скарал, ако плачеш. Но за всичкото това трябва да си силен и да вярваш във всичко хубаво.
Аз не съм силна, но знам, че той е с мен където и да съм и нямам правото да се депресирам и да плача. Нямам абсолютно никакво право да се натъжавам за глупости, след нещо такова. Но аз не съм силна. И си плача, защото имам нужда. Не го смятам и за слабост, не навлизам в дълбоки състояния и никога няма да се превърна в мрънкало, защото той не би искал и защото вярва в мен, както аз в него. Някак знам, че е единствения човек, който вярва най-много в мен, повече от мен самата. И омг живея заради него.

[Wax]

Втория ти въпрос ми се вижда ...

Виждаш ли, че си била способна и на смислени постове

Напълно съгласен. И аз познавам за съжаление един такъв бивш съученик, на който му почина майка му и се пропиха заедно с баща му... Тъжни истории, разказвани от живота...

[ShtrudeL]

Виждаш ли, че си била способна и на смислени постове

Не виждам. Знам.