Гадна Тема: Ако някой от Вашите пoчине внезапно

[Riddle069]

Ама едно е баба и дядо, друго е мама и татко бе. Какви хора сте.
И аз не плаках, когато в 5-6 клас баща ми дойде в училище да ми каже, че майка му (баба ми) е починала. И то не плаках, защото и той не плака, защото е знаел, че ако го видим такъв ще е още по-тегаво. Не плаках никъде, пред никого. Никога не плача за починали хора пред някой. Правила съм го само пред един човек, но чувствах, че с него мога. Та през цялото време в гърлото ми беше заседнала топка сгъстен въздух и ми беше ужасно тъжно. Мислеха я за луда, от което винаги ми е било тъжно. Видях я как лежи в леглото си вкоченена, покрита с някаква кърпа на главата. Боже, помня такива неща с най-миниатюрни подробности, а бях малка.
Като цяло не мога да приема и да осъзная, че някой, който е бил с мен толкова дълго време, вече го няма... И когато от време на време го осъзнаеш съвсем трезво... те смазва.
Пак казвам, че съм твърдо против депресиите, но е и странно да не пролееш някоя друга сълзичка за човек, който вече не е до теб...

Вероятно има разлика между баба/дядо и мама/татко.Аз никога не съм губил баба/дядо,тях просто ги е нямало.Но когато загубих баща си и то по ужасен начин,дори не помня как съм се чувствал,не помня нищо след това,спомените се появиха след като ме заведоха при една баба.А преди това ужасните моменти ги има записани някъде в съзнанието ми,но не си ги припомням,ако започнат да изплуват,се опитвам да мисля за нещо друго,просто не разрешавам да изникват отново ужасните спомени.Мисля,че това е най-правилния начин,иначе може да се побъркаш,но не всички мислят като мен.
Да не пролееш нито една сълза при загуба на близък човек е всичко друго,но не и силна психика.

[ShtrudeL]

Но когато загубих баща си и то по ужасен начин,дори не помня как съм се чувствал

Аз пък го помня, все едно е било вчера.