Гадна Тема: Ако някой от Вашите пoчине внезапно

[bootyboy]

ще плачете ли ??? може би въпроса ми е реторичен затова ще задам още един мислите ли че ще изпаднете в много дълбока депресия и няма да ви е до нищо повече

[EinGutesKind]

Когато баба и дядо починаха, не плаках, а ми бяха като втори родители. Гадно е, известно време не можех да мръдна, ама с рев няма да се върнат. Успокоявах се с мисълта че са на по-добро място, и че всеки е роден за да умре ...

[Concussion]

и че всеки е роден за да умре ...

Глупости, човек се ражда за да живее, не за да умре. За това живеят само религиозните хора.

[mlakniwe2]

Къв е тоя песимизъм

[D1esel]

Ще плача и изпадна в депресия.

[machoka]

Плачеш, неизбежно е.

[Wax]

Някой просто са по-хладнокръвни. Аз примерно когато почина единия ми дядо бог да го прости много ми беше мъчно, Въпреки, че от присъстващите на погребението само аз не плаках и бях опора на всички...
Просто ти става много гадно и черно.
Аз мисля, че когато се натъжиш така не трябва да го таиш така, ами да си изливаш емоциите, за да не излезат в изблик по-късно.

[D1esel]

Плачеш, неизбежно е.

Ама не е мъжествено

[machoka]

не е необходимо на погребението да е.. предполагам има моменти в близките месеци, в които ще ти стане тежко и сълзите ще напират в очите. Не говорим за рев, говорим за червени и плувнали очи, да ти стегне гърлото от неподправена тъга.

[D1esel]

не е необходимо на погребението да е.. предполагам има моменти в близките месеци, в които ще ти стане тежко и сълзите ще напират в очите. Не говорим за рев, говорим за червени и плувнали очи, да ти стегне гърлото от неподправена тъга.

и пак не е мъжествено

[machoka]

бате, ти бидейки една гнида, от къде знаеш какво е мъжественост>

[D1esel]

бате, ти бидейки една гнида, от къде знаеш какво е мъжественост>

Знам какво е мъжественост, как да не знам Да плюеш, да псуйеш, да ходиш по джапанки и потник из квартала, да мразиш геите, да си говориш колко правиш много секс, макар и да не си правил от години, да говориш, че разбираш от всичко, да ходиш тежко по улиците, като Крали Марко, да не си признаваш грешките, да си радикален и агресивен.

Иначе аз, ако щеш ми вярваяй, в истинския смисъл на думата съм мъжкар Не в този, който описах. В истинския!

[Wax]

Много си сбъркан да знаеш. Обмисли самоубииството като вариант да спреш мъките си.

[machoka]

Много си сбъркан да знаеш. Обмисли самоубииството като вариант да спреш мъките си.

Тва ше е услуга за природата, а той е прекалено 'мъжествен' да прави услуги... жалко!

[D1esel]

Много си сбъркан да знаеш. Обмисли самоубииството като вариант да спреш мъките си.

Обмислял съм го, но установих, че нямам смелост.

[D1esel]

Тва ше е услуга за природата, а той е прекалено 'мъжествен' да прави услуги... жалко!

Да, мъжествен съм Мисля го, вярвам го и е факт!

[ShtrudeL]

ще плачете ли ??? може би въпроса ми е реторичен затова ще задам още един мислите ли че ще изпаднете в много дълбока депресия и няма да ви е до нищо повече

Втория ти въпрос ми се вижда по-НЕглупав и зависи изцяло от това каква личност си. Познавам момиче, което загуби баща си на рожденния си ден. Беше ужасно зле психически, пиеше антидепресанти и като цяло живота й след това тръгна надолу... срещаше се с какви ли не тъпи хора, обиждаше общо взето всички, а по принцип беше адски мила, просто се развали. Познавам я перфектно. Сега няма много много стимул да прави нещо и да гони някакви цели. Което е ужасно. Тъжно. Но ужасно.
Първо на първо... ако разбереш такава смачкваща новина, няма да можеш да повярваш с дни наред... наистина няма да го вярваш и дори ще се усмихваш плачейки, това е някакво страшно състояние, което те побърква за момент. И ако не си стъпиш на краката и не излезеш от него, може да те довърши. Ако седнеш и се затвориш във вас, гледащ в една точка с дни/месеци това само ще те съсипе бавно и мъчително. Ако пък излезеш и си сред хора, се чувстваш като най-самотния човек на планетата. Гледаш всички и се чудиш на кой свят си. А когато някой приятел подхвърли след някоя седмица или месец "Ще ходим с майка ми/баща ми еди къде си..." започваш да ревеш като магаре, или просто ти се свиват всички вътрешности, а през главата ти минават всички спомени. Всички около теб те питат как си и това ти се струва най-абсурдния въпрос, който някога си чувал. Гледат те жално, а от това се свиваш още повече.
И единствения начин, да се справиш поне малко с това е, като ЗНАЕШ, че човека, който си изгубил е винаги до теб и те обича и не би искал никога, никога да те вижда тъжен, дори би ти се скарал, ако плачеш. Но за всичкото това трябва да си силен и да вярваш във всичко хубаво.
Аз не съм силна, но знам, че той е с мен където и да съм и нямам правото да се депресирам и да плача. Нямам абсолютно никакво право да се натъжавам за глупости, след нещо такова. Но аз не съм силна. И си плача, защото имам нужда. Не го смятам и за слабост, не навлизам в дълбоки състояния и никога няма да се превърна в мрънкало, защото той не би искал и защото вярва в мен, както аз в него. Някак знам, че е единствения човек, който вярва най-много в мен, повече от мен самата. И омг живея заради него.

[divacheee]

Ще изпадна в депресия и няма да ми е до нищо, няма да излизам от нас ...сигурно повече от месец ..
Така бях като почина вуйна ми, а с родителите ми сигурно и по -тежко ще бъде ... ;с

[ShtrudeL]

Ще изпадна в депресия и няма да ми е до нищо, няма да излизам от нас ...сигурно повече от месец ..

Ужасна грешка.

[thegreenzombie]

Плачеш, неизбежно е.

не е неизбежно.. аз никога не съм плакала, за такива поводи.. по-скоро е въпрос на психика

[Claymore]

Нищо не ми стана. Потреперих на няколко пъти за баба и дядо и това беше.

[ShtrudeL]

не е неизбежно.. аз никога не съм плакала, за такива поводи.. по-скоро е въпрос на психика

Не думай. Какви поводи? Казваш, че ако изгубиш най-близкия си човек, няма да ти се спука слъзния канал?

[divacheee]

Щрудел, знам, но не можех да излизам навън ... гледах хората усмихнати, весели .. а моите очи не спираха да текат.. Като се сетя за нея и за дядо ( той почина когато бях малка, на 7 бях .. ;с) и рева все едно в било вчера ... много ми е тежка тази тема. Имам една касета, където ми е снимано кръщенето и рождените ми дни до 6тия... От 1996 година, откакто почина дядо, тази касета не е гледана в нас. Исках да я гледам.. заради дядо, в някои моменти сякаш го забравям ;( .. взех си касета във Варна, прехвърлих си я на ДВД .. за два дена сигурно 5-6 пъти съм я гледала- там го има дядо, вуйна .. кръстника ми .. много хора, които съм обичала и съм изгубила .. От една стана ми става много мъчно, от друга.. като видя какви маймунки сме били с братовчедките ми е много мило .. Но доста си поплаках... Яд ме е, че не можах да опозная дядо.. всички казват, че съм взела неговия характер

Имам една колежка, която е загубила баща си преди няколко години и тя не приема факта, че той е починал. Тя казва " за мен той е жив" и не говори за него в минало време. Аз не мога, аз се сривам всеки път като се върна в родния ми град и като видя некролога на вратата.. ;(

[bootyboy]

Нищо не ми стана. Потреперих на няколко пъти

и при първия секс ли бе така или ако не си правила сигурно ще е така

[Wax]

Втория ти въпрос ми се вижда ...

Виждаш ли, че си била способна и на смислени постове

Напълно съгласен. И аз познавам за съжаление един такъв бивш съученик, на който му почина майка му и се пропиха заедно с баща му... Тъжни истории, разказвани от живота...