Цитирай Първоначално написано от RagioL Виж мнението
В крайна сметка не показа какво и е смешното на българската история. Четири някогашни велики държави на два континента с едно име.
Хан Аспарух, най-мъжественият от всичките мъжествени синове на мъжествения Кубрат, заедно със всичките си мъжествени войници идват и най-мъжествено завладяват територията, населена с педалите славянски племена. Завладяват ги, започват да ги контролират, е*ат ги, раждат се деца от тях, които са бъдещата българска нация. Ама славяните, макар и педали са умни, имат богат език, за разлика от мъжествените прабългари, които боравят с 200-300 думи, половината от които са свързани със секса, създават азбуката (все пак Кирил и Методий са си чисто славянски имена).

Това на практика е историята, която учим в училище. В учебниците, от чиста академичност, това е написано така:

Хан Аспарух, най-храбрият от всичките велики, чесни, умни синове на мъдрия Кубрат, заедно с всичките си храбри, честни воини идват най-величествено и храбро сключват най-доброволно славяно-българска държава (макар, че не знам кой сключва доброволно договор за държава с хора идващи от майна си райна, но както и да е...) Те започват заедно да да градят една мощна и велика държава, от най-чистосърдечната любов между тях се раждат деца, има смесени бракове, от тях се ражда бъдещата българска нация. Славяните съвсем спокойно приемат да бъдат наричани българи и да загубят своето наименование. (Но и те са си виновни, защото не са се обединили в една държава, а са били разединени в много и най-различни племена, което е улеснило прабългарите). Българският език (макар и с малкото примеси от прабългарския) се нарича български, нищо че е славянски до ден днешен. Създават азбуката, приемат православието. (Заради, което сега сме бедни, щото ако бяхме католици - папата щеше да ни пази)