От къде знам, че не ми е ровил из нещата ли>?
Просто го познавах прекалено добре и му вярвах.
Склонна съм да вярвам ужасно много. Както и да разбирам и усещам винаги... винаги кога ме лъжат.
Странно е, защото съм адски недоверчива, но моята вяра е по-скоро саморазрушителна и мазохистична. Приемам го като... все едно всичко да води към 'лъжа' и въреки това да кажа "Ок. Вярвам ти." и наистина да го мисля... Ако пък ме лъжат, не моята съвсет ще е гузна.