Една история за Несподелена любов...

[Sevdito]

Незнам,защо пиша...може би имам нужда.Знам,вече каквото и да направя,никога няма да се случи това което иска сърцето ми..Той никога няма да гледа на мен с очите,които го гледам аз,но защо сърцето ми не иска да го приеме???!!Защо съзнанието ми отказва,да приеме,факта,че живее в илюзии..?!Още в началото когато се пораждаха моите чувства..знаех,че не бива да продължавам..знаех,че този "тунел" няма да има край..Но не успях да се преборя със себе си..виждах вече света вече с други очи..стана това,което най-не исках да ми се случи...Влюбих се..!Усещах как със всеки следващ ден все повече полудявах по него(буквално).Вече знаех,че нищо не е както преди..Ходих с такова желание на училище..само мисълта за него ме караше да летя в облаците..а когато го виждах..е...вече не можех да се позная..И да..вече не ми стигаше да го виждам само в училище.Почнах всеки ден да го следя след у-ще(дори си спомням точната дата на която го следях за първи път)След това разбрах къде живее,и ходих до къщата му само и само за да го видя,но той ме е видял..и тогава стана резила..На следващия ден цялото у-ще знаеше за това,но бях толкова обсебена от него,че дори и това не ме беше спряло..не можех без да го видя,а когато го виждах не можех да отлепя поглед от него..потъвах в очите му за няколко секунди,а след това се разминавахме...А преди да разбере той и цялото у-ще за чувствата ми към него..толкова опити правих за да съм с него..никога не съм си представяла,че аз бих ги направила,но се убедих,че любовта наистина прави човека глупав..Направих първата крачка да се запознаем,винаги аз му пишех първа(само веднъж ми писа той,и то защото аз бях му казала да ми пише),обаждах му се,пишех му смс-и,поканих го да излезем на кафе,а той излезе с оправданието,че нямал време с никой да излезе и затова и приятели му са се ядосвали..какви ли глупости не направих само и само за да се получи нещо между нас,толкова подигравки изтърпях,толкова срам,толкова сълзи изплаках,но той не се промени,остана същия,безсърдечен и безразличен към мен..По точно такъв стана откакто разбра за чувствата ми към него..Толкова много неща искам да напиша,но незнам кое по първо те са толкова много,но и като се замисля няма и смисъл,защото и роман да напиша никой няма да разбере какво е вътре в мен..Знаех си,че не трябва да си позволявам това,но не успях да се спра..Всеки път си казвах ще спра това беше за последно..от утре ще ми е все тая за него,а когато дойде утре..когато го виждах и забравях за всичките си обещания..сърцето ми не искаше да приеме,че той не може да е с мен и все по-силно го желаеше..Бях на 15г.когато започна всичко това..дори имам 2/3 теми за него,в които и вие ме убеждавахте,че няма смисъл,това и аз го знаех,но не можех да се спра,а сега съм на 18г.и все още чувствата не утихват..какво ли мога да направя повече?-Нищо...Да,знам,но тази надежда не умира и все търси нови начини за да живее...Всеки път усещам как изгубвам сили,но когато го видя отново,сякаш започвам да живея...когато го погледна в очите всеки път..сякаш това ми дава живот..Оф...незнам и аз защо написах тази тема май наистина вече това ми тежи на съзнанието,може би просто исках да споделя с "някой"...Съжалявам за дългата тема..гледах да не пиша много подробно,но пак се получи в повечко,надявам се,че ще прочетете всичко и след това ще пишете нещо по темата(ако ще пишете)Незнам защо го написах и какво искам от вас съвет ли,мнение ли и аз незнам,но определено каквото и да напишете,може би ще ми е от полза..(само без троллове).Благодаря на всички отделили време да прочетат написаното..

[SmilezZz]

Момиче, вземи се в ръце! Вярно е, че ти е прекалено гадно и трудно, но трябва най - накрая да си наложиш една силна воля и да се опиташ да забравиш за тия чувства, които ти пречат да си изживееш тия години , както трябва. Всички сме имали такава любов - силна, но несподелена.

Всичко си зависи от теб - ти просто не искаш да го забравиш, а явно искаш да си все така тъжна и отчаяна от живота. Недей така. Все някога ще излезе човека за теб, но просто трябва да се отървеш от миналото си, за да можеш да видиш правилния, когато си дойде.

Горе главата!

[mrazqkindergarten]

Миличка, просто се опитай да приемеш, че не сте един за друг и че той не е толкова перфектен за колкото го мислиш... Ще видиш, че след време ще се появи друго момче и наистина ще го забравиш.Сега боли, но след време няма да е така, най-вече ако спрете да се виждате.Гледай само напред и нали знаеш, че не е единственият, а и той губи в ситуацията, не ти...

[shmatarok]

Добре де, нямаш ли поне малко самоуважение, че си позволяваш такова нещо... Я се стегни и излез от филма! Пропиляваш си годините в гонене на нещо, което няма никакъв смисъл.

[Enchanting]

^ напълно вярно. Няма смисъл да обичаш човек, който е безразличен.
Да.
Знам, че не е лесно. Ти сама осъзнаваш, че няма смисъл да се бориш за нещо невъзможно.
Помни едно... Никой не е незаменим.

[Sevdito]

Благодаря Ви на всяка една по-отделно за мнението и подкрепата,дори и само виртуално,наистина ползата е голяма.



QUOTE=SmilezZz;10137396]Момиче, вземи се в ръце! Вярно е, че ти е прекалено гадно и трудно, но трябва най - накрая да си наложиш една силна воля и да се опиташ да забравиш за тия чувства, които ти пречат да си изживееш тия години , както трябва. Всички сме имали такава любов - силна, но несподелена.

Всичко си зависи от теб - ти просто не искаш да го забравиш, а явно искаш да си все така тъжна и отчаяна от живота. Недей така. Все някога ще излезе човека за теб, но просто трябва да се отървеш от миналото си, за да можеш да видиш правилния, когато си дойде.
Горе главата![/QUOTE]

Повярвай много пъти съм си поставяла силна воля,но явно чувствата са по силни от всякакви воли и прочие..Всяка вечер лягам с тази мисъл,че няма да го погледна,ще се опитвам да стоя колкото се може по-далеч от него,но не се получава..все изкача от някъде и напомня за себе си..и ето ти воля..след това се разочоровам от себе си,влизам в депресии и други глупости..постоянно съм в някакъв кръговрат..писна ми чувствам се неописуемо изморена от всичко,не ми остана желание за нищо вече..само надеждата все още живее...Постоянно всичко свързвам с него,почти всяка вечер го сънувам..оф имам чувството ще се побъркам вече,всичко ми се струва сиво..незнам...

Миличка, просто се опитай да приемеш, че не сте един за друг и че той не е толкова перфектен за колкото го мислиш... Ще видиш, че след време ще се появи друго момче и наистина ще го забравиш.Сега боли, но след време няма да е така, най-вече ако спрете да се виждате.Гледай само напред и нали знаеш, че не е единственият, а и той губи в ситуацията, не ти...

Да аз знам,че не е перфектен,но е всичко което искам.На колко момчета казах "Не" само и само,защото с тях не се получава..И няма как да не го виждам,защото учим в едно даскало(той е колкото мен) и постоянно се засичаме по коридорите,по стаите,в междучастието,понякога ни събират в обща стая с неговия клас...и това още повече затруднява ситуацията.Не искам да се самоизмъчвам повече,не искам да страдам,но дори не мога да си представя как ще го изтрия от мислите си..та всичко ми напомня за него..

Добре де, нямаш ли поне малко самоуважение, че си позволяваш такова нещо... Я се стегни и излез от филма! Пропиляваш си годините в гонене на нещо, което няма никакъв смисъл.

Аз също не мога да се позная.Тези неща никога не съм си и помисляла дори,че бих направила за момче..но наистина любовта няма граници,тя те прави слаба и глупава.Аз също осъзнавам,че губя не само време,но и най-вече погубих себе си..

^ напълно вярно. Няма смисъл да обичаш човек, който е безразличен.
Да.
Знам, че не е лесно. Ти сама осъзнаваш, че няма смисъл да се бориш за нещо невъзможно.
Помни едно... Никой не е незаменим.

Осъзнавам го,но всеки ден е преди очите ми,което убива волята ми да го оставя.

[Eclipsercho]

Съвет, който няма много общо с темата: Научи се да подреждаш текста с редове.. Тая купчина букви 90% от хората (+ мен) няма да я прочетат..

[DrIfteRbg]

Ха, аз ако бях на нейно място, щях да се боря със зъби и нокти до последно..
Едит: какво толкова ще му пречи на тоя идиот да ти даде шанс?