Една история за Несподелена любов...

[Enchanting]

^ напълно вярно. Няма смисъл да обичаш човек, който е безразличен.
Да.
Знам, че не е лесно. Ти сама осъзнаваш, че няма смисъл да се бориш за нещо невъзможно.
Помни едно... Никой не е незаменим.

[Sevdito]

Благодаря Ви на всяка една по-отделно за мнението и подкрепата,дори и само виртуално,наистина ползата е голяма.



QUOTE=SmilezZz;10137396]Момиче, вземи се в ръце! Вярно е, че ти е прекалено гадно и трудно, но трябва най - накрая да си наложиш една силна воля и да се опиташ да забравиш за тия чувства, които ти пречат да си изживееш тия години , както трябва. Всички сме имали такава любов - силна, но несподелена.

Всичко си зависи от теб - ти просто не искаш да го забравиш, а явно искаш да си все така тъжна и отчаяна от живота. Недей така. Все някога ще излезе човека за теб, но просто трябва да се отървеш от миналото си, за да можеш да видиш правилния, когато си дойде.
Горе главата![/QUOTE]

Повярвай много пъти съм си поставяла силна воля,но явно чувствата са по силни от всякакви воли и прочие..Всяка вечер лягам с тази мисъл,че няма да го погледна,ще се опитвам да стоя колкото се може по-далеч от него,но не се получава..все изкача от някъде и напомня за себе си..и ето ти воля..след това се разочоровам от себе си,влизам в депресии и други глупости..постоянно съм в някакъв кръговрат..писна ми чувствам се неописуемо изморена от всичко,не ми остана желание за нищо вече..само надеждата все още живее...Постоянно всичко свързвам с него,почти всяка вечер го сънувам..оф имам чувството ще се побъркам вече,всичко ми се струва сиво..незнам...

Миличка, просто се опитай да приемеш, че не сте един за друг и че той не е толкова перфектен за колкото го мислиш... Ще видиш, че след време ще се появи друго момче и наистина ще го забравиш.Сега боли, но след време няма да е така, най-вече ако спрете да се виждате.Гледай само напред и нали знаеш, че не е единственият, а и той губи в ситуацията, не ти...

Да аз знам,че не е перфектен,но е всичко което искам.На колко момчета казах "Не" само и само,защото с тях не се получава..И няма как да не го виждам,защото учим в едно даскало(той е колкото мен) и постоянно се засичаме по коридорите,по стаите,в междучастието,понякога ни събират в обща стая с неговия клас...и това още повече затруднява ситуацията.Не искам да се самоизмъчвам повече,не искам да страдам,но дори не мога да си представя как ще го изтрия от мислите си..та всичко ми напомня за него..

Добре де, нямаш ли поне малко самоуважение, че си позволяваш такова нещо... Я се стегни и излез от филма! Пропиляваш си годините в гонене на нещо, което няма никакъв смисъл.

Аз също не мога да се позная.Тези неща никога не съм си и помисляла дори,че бих направила за момче..но наистина любовта няма граници,тя те прави слаба и глупава.Аз също осъзнавам,че губя не само време,но и най-вече погубих себе си..

^ напълно вярно. Няма смисъл да обичаш човек, който е безразличен.
Да.
Знам, че не е лесно. Ти сама осъзнаваш, че няма смисъл да се бориш за нещо невъзможно.
Помни едно... Никой не е незаменим.

Осъзнавам го,но всеки ден е преди очите ми,което убива волята ми да го оставя.