Моята история.

[rusito1717]

Преди да започна с историята си, искам да ви кажа,че не искам съвети от никого. Просто искам да споделя на някого мислите си и чувствата си- на някой неутрален-каквито сте вие!

Всичко започна преди една година, когато се запознах с НЕГО-да го наречем Вальо. Тогава той за мене беше просто един далечен познат. Излизахме от време на време на кафе,насам-натам. Общите ни познати ме питаха откъде го познавам,как така съм попаднала на него (един общ приятел ни запозна). Чудеха се и ме питаха,защото Вальо не беше много обичан от почти никого... НЕ, не е лош човек,просто е малко странен. Виждах как се гаврят с него зад гърба му.Това не ме спря да излизам с него от време на време. Последва период на затишие,не се бяхме виждали 1-2 месеца,поради причини , които не касаят тази история. Един ден Вальо ме покани да излезем на кафе. И естествено се съгласих,казах си защо не? Той е мил,добър,да-странен е и малко филмиран,но не е лош човек. Така отново зачестихме контактите си. Малко странно ми стана като разбрах, че аз и Вальо сме много еднакви по характер. Имаме еднакви навици,неща които другите хора не ги разбират,или по-скоро много малко хора ги разбират. Започнах да го гледам по друг начин..това от около седмица-две. Някак си ....много странно чувство. Може да ми е приятел , обаче много се радвам като го чуя,като се видим и даже като си пишем в ooVoo. Вальо е много мил човек,наистина . Той ми каза че ме харесва,но аз не отвърнах на чувствата му,защото... просто ме беше страх какво ще кажат другите? Малко съм объркана...много съм объркана...и така продължавам да бъда приятел с човек,към когото май имам чувства.

[SmilezZz]

Когато харесваш някого истински, ще ти е все тая за мнението на другите. Какво означава "беше ме страх какво ще си помислят другите" ? Даже сама каза, че сте си допаднали по характери и го харесваш, а само заради едното хорско мнение заряза всичко.

[AfraidToDream]

Сигурно няма да ме послушаш, но мнението на другите не трябва да те интересува. По-хубаво ли ще ти е, той като види, че не отговаряш на чувствата му, да те зареже и след това да те е яд? Ако мислиш, че няма да си напълно щастлива с някой, когото другите не харесват, тогава го отрежи, но внимавай да не съжаляваш.

[yordans]

Не мисли какво ще кажат друрите. Единственото важно е, че имаш чувства към него. Ако сега, заради останалите го отрежеш, след време ще съжаляваш много. Прави те щастлива и те разбира- какво друго искаш?

[blaaablaaablaaa]

Когато харесваш някого истински, ще ти е все тая за мнението на другите. Какво означава "беше ме страх какво ще си помислят другите" ? Даже сама каза, че сте си допаднали по характери и го харесваш, а само заради едното хорско мнение заряза всичко.

Май не за първи път ще цитирам SmilezZz. Защо ти пука какво мислят другите? Момчето те харесва и доколкото разбрах, и ти имаш чувства към него. Така нараняваш и него, и себе си. Пусни се поне веднъж по течението, дай шанс на любовта.

[Hayashi]

Ако наистина харесваш някого ще ти е през оная работа какво мислят другите.
Защо не пробваш?

[Glamour92]

М,не щеш съвети,ама аз моя смятам да си го дам.
Останалите се присмиват на Вальо,защото не го познават или са прекалено тесногръди,за да разберат навиците и предпочитанията му.Ти,от друга страна си близка с него,имате сходни черти,не ти изглежда прекалено различен,за теб самата той не е аутсайдер,какъвто изглежда в очите на обществото.
В такъв случай,защо не пренебрегнеш общото мнение? Очевидно ти и тълпата се намирате на различни плоскости и виждате момчето от различни ъгли...
Помисли си,можеш да изтървеш много,пренебрегвайки себе си(пък и него) по тоя начин.

[inkognito78]

Здравейте на всички. Значи моята историйка е следната, бях с едно момиче около 4, 5 години, но неможе да се нарече и враска това което имаше между нас понеже се виждахме рядко, но ни свързваха куп неща и към края които се предосещаше по някакъв начин не се бяхме чували, нито виждали, нито писали 4 месеца някъде.. и... аз реших да и пиша за да си изясним нещата понеже нямаше как да оставя всичко така, но тя вече го беше решила, просто искаше да приключи всичко и там да си остане в миналото и недоумявах как така го е решила без да си поговорим за това.

Аз ако не и бях писал така щяха да си останат нещата... просто мълчание и нищо друго.... (такъв човек е тя) поговорихме си, и си изяснихме нещата напълно.... и аз нямаше какво друго да направя освен да и кажа че след като го е решила това окончателно, поне да ме изтрие от живота си, но тя ми отговори друго... че тя нетрила профили и телефонни номера и след като толкова много искам аз да го направя, но тя беше напълно наясно че няма как да стане, невъзможно ми е да я махна, и немога да се преборя все още с чувствата си към нея, макар да зная че всичко е приключило.... такъв човек сам си обикна ли някого, много време трябва да мине за да го забравя.. и въпроса ми които се питам и до ден днешен е, защо след като е приключило всичко още не ме е заличила напълно от живота си и не ме махне отвсякъде след като е безразлична и неиска и да знае дали сам жив... това ми е въпроса? аз се държах с нея като принцеса едва ли не (в буквалният смисъл на думата)... и тя това го осъзнаваше дори ми казваше че досега никoй не се държал така с нея... то бяха подаръци и уважение и какво ли още не, да не изброявам че ще стане много дълго.. ) дори бях стигнал до там да я оредя да работи като стюардеса в чужда авиокомпания и тя ахваше от тези неща които правех за нея и не само. Но след извесно време тя започна да се отдалечава от мен, незнайно защо оправдаваше се с това че несме се разбирали, нямаме общо чувство за хумор и че сме говорили на различен език... (то кой ли може да говори с жена на един език)... обикаляхме също надлаш и нашир цялата страна с нея и се разбирахме префектно, за това казвам че невярвам в нейните думи че не сме си говорили на един език.. и разбирали също така, след известно време спря да ми отговаря на обажданията аз и писах в skype тя ми затваря и несикаше просто да си говорим... а... дали сам я обидил или наранил с нещо.. поне от нейните думи понеже си поговрих с нея и за това нямало такова нещо... щяла да ме запомни с добро и нямало проблеми, никакви в това отношение и изобщо каквито и да било.. просто ей така инстиктивно каточели го реши, което ме изненада много! ... дори тя наскоро замина да работи в чужбина и след като разбрах че ще напуска страната и след нашият разговор които се проведе като за последно в които тя ми каза че иска да приключи всичко... и там да си остане в миналото и каквото било било... аз и казах това което казах, че да ме махне и да ме истрие от живота си щом така е решила но тя неможела...? .... което ме замисли.. защо ли.. и на следващият ден аз и написах смс и съобщение с добри пожелания, дори когато вече е била пристигнала в съответната страна е прочела какво сам и написал и ми отговори сякаш несме си говорили за тези неща предната вечер а именно че всичко е приключило, и след това и писах още два пъти дори и побликувах побликация на стената и в ФБ... и очаквах да ми отговри на тези други две съобщения които и писах или пък да хареса дори или пък да коментира това което побликувах на стената и.. но... без резолтат вече 20 дена при условие че я виждах че влиза на линия... и така до ден днешен.. нищо... ( защо точно така е постъпила и какво сам и причинил... наистина незнам какво е станало... нищо не ми казва, само едно и също повтаряше неискам, дори в един от последните ни разговори в skype след като ми каза че всичко е приключило преди да е започнало каквото и дaбило аз и казах че ми се иска да не я изгубя и че искам да си останем поне приятели.. ДА... признал сам и мнoгoкратно в стотици съобщения и не само... дори и към края какво чувствам към нея и че това никога няма да изчезне.. или пък да се промени, тя ми отговори на това мое искане като толкова искаш се драш така пиши ми звъни ми, ако искаш.. и след около час време в което неси писахме тя си бе променила коренно мнението, а именно че неиска да продължаваме каквото и дaбило дори и приятество..? и тогава се изненадах отново а тя не е малкa на 25 е... ами друго в моента не се досещам да кажа, просто нейсакам да я изгубя напълно и немога да го преглътна това, поне ми се иска да си говорим макар и отвреме навреме.... това е... и за това сам говорил с нея но... се надявам че ще благоволи един ден да ми откликне на съобщенията и поне да си пишем.... защото ако е някое друго момиче досега да ме е изтрила не само от профилите си и от телефона си ами и от паметта си.. най вероятно.. ще се надявам да ми отговоритe
, благодаря предварително