Винаги стоя пет минути, за да измисля подходящо заглавие, писна ми. <3

Тук, ще кажа, че ми е самотно и мило. И че устните ми са напукани и ме болят. А балсама с мирис на бисквитка не помага особено. Като се усмихвам боли.
Утре имам изпит, 'мразя' утрешния ден. Но пък си имам талисмани и древни ритуали, възникнали в сънищата ми. За това изглъгах, но наистина имам талисмани.
Не усещам. Не чувствам уют. Липсва ми да чувствам. Все едно съм болна от много време и не се лекувам. Всъщност... мисля, че съм силна, защото аз не мога да съм сама. Мога и издържам без обич и нежност, но приличам на роботче, което така е настроено, за да не се разруши. Не искам да пиша повече. Оф. Понякога в главата ми се наместват хиляди мисли и чувства и в следващия момент всичко забива и пада голямото перде на сцената. Не искам да пиша повече.