Здравейте... не знам кой ще го прочете, кой няма знам само че няма на кого да споделя и ако не го направя някак ще си умра от мъка. Всичко изглежда така: аз съм нормално момиче което си има приятел. Заедно сме от 7 месеца и всичко изглежда добре. Той се държи яко с мен прави всичко за мен, всякакви жестове и т.н Яко ни е заедно всичко си споделяме, знае неща за мен които и най-добрите ми приятелки не знаят. Винаги ми помага, разбира,подкрепя, споделя ми неща които на никой друг не може да каже. Яко ни е заедно, дотолкова че направо се чувствам като най-щастливото момиче в целия свят. НАпълно съм разкита пред него както и той пред мен. Обичам го въпреки всичките му недостатъци. Но откакто преди 3 4 месеца зарибяваше една друга и то момиче което ... толкова много мразя колкото и пресилено да звучи .. сега нямам грам самочувствие. Ревах,тръшках, самосъжалявах се, скъсахме за .. 1 2 дена на 3тия не издържах и му звъннах. Той през цялото време ми звънеше пишеше и т.н. Каза ми че била симпатична и че искал да я впечатли. Това просто ми се заби в главата и ... знам че щом го е направил значи е имало защо. И сега когато реших да напиша това, дори и да го пиша не ми се занимаваше смисъл такъв дори не ми се мисли за това, знам само, че не искам да го оставя защото е всичко за мен но как? Как след като я виждам всеки ден и едва ли не ми се присмива в лицето защото МОЯ приятел е зарибявал НЕЯ? Сега и тя си има приятел но един вид се чувствам като "последната дупка на кавала" защото той сам каза че ако бяха продължили да си пишат определено е можела да обърка нещата. Депресирах се чувствах се точно "грозна" и все още е така просто знам че не ме харесва по начина по който аз искам. Единственото момче за мен, сякаш е с мен само защото няма с коя друга да бъде а и дори да има едва ли му се занимава още 7 месеца да зарибява някоя след като тая (аз) вече му е пуснала-колкото и гадно да звучи. Дори и да ми е казвал че може и без шибания секс, че не е само заради това с мен знам че иска нея. САмо ми повтаря искам теб, обичам теб, искам да заживеем заедно да си имаме дечица и разни други сладки работи колкото и невъзможно да звучи, но след това вече не мога да си избия мислите. Или прощавам или не.. аз го направих. Ядосвах се да, но не на момичето дори и най-неприятното същество да е за мен, той се правише на идиот а тя дори не го отразяваше. Знам че не тя е виновна, а той, той също го знае, виждам че съжалява но дори и да съм му простила не мога да си избия тези глупости от главата. И точно защото тя накрая не му отговори той спря да и пише. Ето защо сега се чувствам така както описах по горе.Защото ако бяха продължили.. чудя се дали само е щяла да обърка нещата? Днеска бях с друго момче той през цялото време е вървял зад нас и накрая накара едно малко много сладко момченце да дойде и да ми подари букет. Беше най-милото нещо който някой е правил за мен а ако знаете и момченцето как се притесняваше и как после се зарадва. НАистина не съм се чувствала по щастлива с никой друг. А идиота до мен тръгна да се подиграва при което направо му казах да си гледа работата и се прибрах. Просто имам проблем със съмочувствието си а това " щом е с теб значи те харесва" като ми го кажат и съвсем се ядосвам. Не знам аз не бих била с момче което не харесвам или има нещо което ме отблъсква в него. Но откъде да знам, всякакви хора има не мисля че и той би бил.. след толкова много месеци сега наистина мисля трезво и ако наистина иска да е с нея бих го оставила колкото и да ми е гадно,дори и да знам че точно тя ще бъде с него. Но знам че дори и да му го кажа той ще си повтаря едно и също и защо? Защото тя е заета, а не защото ме обича и иска да бъде САМО с мен. Е явно аз искам прекалено много.