На тая тема съм изписал изхабил бая километри виртуално мастило. Стажът ми е голям и съм изморен да се повтарям, но айде.

Не се опитвай насила да се харесаш. Ако имаш някаква странност, проявявай я по най-добрия начин (стига да не е нещо извратено или гнусно).
Заговаряй момичета - познати, непознати, познати на познати. Заглеждай се повече, но в очите, а не в циците и гъза. И там може, но когато теб те гледат - гледаш в очите и се усмихваш леко.
Бъди с високо самочувствие. Това е дума, която се дефинира различно от всеки. Не високо самочувствие, тип парадиране - вижте, аз имам iPhone, карам Москвич S 500 или 'мога да имам всяка жена'. Нямам предвид и да гледаш хората от високо, като ги смяташ за по-низши от тебе. По-скоро да си знаеш цената, да не се нуждаеш от одобрението на всеки, а само на много малка група от хора, да не се опитваш да се харесаш на никого, да можеш да говориш свободно с мъже и жени, като ги гледаш в очите, да можеш да флиртуваш без задръжки, да не те е срам да искаш телефонния номер на момиче или директно да я поканиш на среща, а дори да те е срам и страх пак да го направиш. Когато те отрежат, просто да си виждаш грешките в подхода и не да си казваш "леле, аз съм бахти бастуна, как можах.. много се изложих, няма да го правя повече", а да си кажеш "страх ме беше, срам ме беше, но събрах топките, направих каквото трябваше да направя, но не се получи. Сбърках тук, тук и тук и другият път ще е по-добре" и да заспиш с широка усмивка на лицето, че си победил себе си и страха си, че си поел контрол над емоциите и желанията си и правиш това, което винаги съзнателно и подсъзнателно си искал да направиш, но не ти е достигала смелост. С времето и опита, когато те отреже някое момиче, дори ще започнеш да я съжаляваш, че си е пропиляла шанса на живота да бъде с теб, а с още малко самочувствие, ще й го кажеш в очите.

Има различни определения на думата самочувствие, като в някои ситуации е положително, в други отрицателно качество. Моята дефиниция беше по-скоро еманация на качествата, които е препоръчително да се опитваш да достигнеш и развиеш, но всички те могат да бъдат сбити в тази дума. Според мен е добра дефиниция, защото всеки си мисли различни и объркващи неща, когато чуе "трябва да имаш самочувствие, за да просперираш" или "ебахти самочувствието, дето има тоя..."

Междуличностните отношения, социализирането, отношенията между гаджета... за някои това е много трудно, за други е лесно. Това е една част от теорията за множествената интелигентност, която е в по-големи мащаби дори от коефициента на интелигентност. Двете нямат почти нищо общо, да не кажа въобще. Ако един човек природно има много големи заложби в дадена сфера, то тогава му е много по-лесно да развие способността си до високо ниво, докато в сферите, които не му се удават, а иска да развие - трябват много усилия и постоянство. А в някои случаи дори, усилията са напразни, защото случаят е безнадежден.

Помагам ти, защото изглежда, че като цяло си интелигентно момче и горе-долу знаеш какво и защо ти се случва, но се нуждаеш от напътстване.