Несподелената любов !

[viito]

Любовта отваря съцрето и душаъа на човек,прави го по-добър,по-милосърден,по-жалостив,по-състрадателен.Любовта може да е всичко.Тя се старае да изкорени злото у човека,но когато нейният зов срещне безразличие,болката в сърцето е страшна,мъка,изгаряща влюбения.Той често загубва съня си,потъва в една мрачна меланхолия,в очите му напират сълзи.Всичко в човека сякаш боледува,дори лицето изгубва жизнеността си.ПОнякога една несподелена любов може да изкара чожека извън релси.От мъка човека сякаш обитава друг свят-свят на неосъществени мечти и изгубени надежди.Болката е в образа на кървящо сърце и лутаща се душа.Тогава,когато не си изпитал удоволствието да бъдеш обичан,а ти самият обичаш,когао не си упознал радостите на живота.не си вкусил от блаженството му.Болката от несподеленото чувство те е превърнала в безчувствено същество.Останал си сам с безумно наранено сърце.Разбрал си ,че си лудо влюбен ,ала не можеш да покажеш и изживееш това.
Кгато другият неотвръща на любовта ти с любов,не значи ,че иска да те нарани,а просто въпрос на вкус.Никой не може да заповяда на сърцето си кого да обича и кого-не.Опитваш се любимият да те забележи,ала той остава безразличен.Това те наранява още повече.При всеки следващ несполучлив опит да се получи нещо,единственото,което получаваш е увеличаването на болката ти.Вече започваш да не виждаш смисъл в нищо,желаеш само едно и трепериш при мисълта за него.Болката намалява с течение на времето,но когато зърнеш погледа на любимия,старата рана се отваря и чувствата те връхлитат отново с все сила.Има моменти,когато психически и физически си сринат и си започнал да живееш ден за ден,без да те е грижа за нищо и никой.КОгато си лепнеш фалшива усмивка,опитвайки се да скриеш болката от себе си и другите.Това е просто един от начините да преживееш невъзможните мечти.Най-простият от тях е да сложиш край на всичко,като прекратиш живота си,което не би помогнало с нищо.Защото,ако човека,когото обичаш е намерил любовта в друго лице,краят на живота ти не би променил неговият с нищо.Няма да разбере болката ти,няма и да го заобли,защото ти не значиш нищо за него.Също така в опит да го забравиш,можеш да замениш любовта с тази на друг човек.Но това често не се получава.Постоянно сравняваш качествата на единия с другия и в същото време се опитваш да го забравиш.Разбираш,че това е непостижимо-не и по този начин.За това почти най-добър вариант е да се отдалечиш от човека,когото обичаш и да нямате никакъв контакт.Макар,че в началото ще е болезнено,защото ти се иска да го видиш за части от секундата,колкото да се почувстваш по-добре.Но после всичко започва отначало.Това е момент на слабост и именно заради това е почти най-добрият вариант,защото рискуваш да се изкушиш.В случей ,че недопуснеш това,продължаваш да се чувстваш самотен.Измъчвайки се от купища въпроси,но без нито един отговор:Защо на мен? Къде сбърках?Какво да правя?....
Накрая всичко утихва,любовта огасва или поне не гори със същият силен огън,както преди.Осъзнаваш,че изхида е в това да търпиш,да си силен и да не се предаваш и да оставиш болката сама да отмине.
Ето такава е природата на любовта,не знаеш кога ще дойде,колко ще остане и кога ще си тръгне.Не можеш да я спреш,нито да я насочиш към някого и още по-малко да я задържиш.

[blaaablaaablaaa]

Доста вярно... Пожарът ще стане огън - няма да изчезне, но ще намалее. За частта, в която се отдалечаваш от този огън - знаеш, че трябва, но и да, нереално трудно е да го направиш, въпреки че този огън те изгаря.

[loveca777]

и трябва да станеш изверг и да туут майната на всички

[Chacho]

Дали има дума любохулство?

[granger]

На всички ни е ясно тва, какъв е смисъла от темата!?? Просто да споделиш чувствата си или да развиваш теории ясни на всички тук?!

[vasiliazz]

И наистина е много гадно..... :X

[assd]

любовта е като мп3-ка, требва да се шерва