Черно ми е на душата

[SuNsEt]

От скоро ходим,има някакви чувства,но не е любов,а можеше вече да бъде.Днес се запознах с приятелите му + най-добрата му приятелка.Около тях всичко е весело и някак си въпреки,че са на по 19 години все едно...са на по 15 някакви безгрижни такива.Тя е типичната най-добра приятелка,огрява стаята с усмивка и всички я харесват,мен почти никой не ме закачаше...Дори приятелят ми и обръщаше повече внимание ,от колкото на мен...и се почувствах ужасно не заради това,че тя е в центъра на всичко,а заради това,че аз все едно съм никоя там между тях. Въобще все едно не си личеше,че ходя с него ,освен няколко целувки по едно време и това беше.
Мисля,че не може да издържа на напрежение.Ако се караме или спорим няколко вечери подред той изпушва и аз излизам виновна,че един вид развалям нещата.Повече няма да му споделям ,когато имам проблем ...имам 2ма най-добри приятели и това е.
Вчера плаках цяла вечер,включително и докато си писах с него по скайп,но се опитах да се държа все едно,че няма нищо ,а той ми каза "Днес си ми много сладка" -което ме накара просто да му кажа,че си лягам и след това ...след 1 час рев сред тишината заспах и сънувах егати кошмарите.
Черно ми е на сърцето,че не съм обичана...дори и толкова рано в отношенията ни с него.Знам,че няма да ме заобича кой знае колко...и ми е болно,че не забелязва как се променям.
Можех и сама да му кажа какво ми има ако чувствах,че мога да му споделя и да ме разбере без да насилвам нещата между нас.Той постоянно ми казва да не драматизирам.Знаел,че много са ме наранявали,но той не бил такъв.Искал положителна връзка с малко проблеми,а когато има проблеми сме щели да ги разрешаваме като големи хора.
Да,той вижда,че ми има нещо,но е просто "Кво ти е?" и е толкова лесно да го заблудя,че съм добре...Правя го,за да не се скараме и да не каже,че пак се филмирам.Опитвам се да се науча да си владея чувствата и да не ми пука толкова,обаче....не става.
Искам да съм с него и нещата да се оправят.Просто ...той полага някакви усилия,иска да се виждаме по-често ,когато засечем някой винаги ме запознава .Каза,че е говорил за мен на много хора,но това не ме кара да се чувствам по-различно.Понякога използва изрази като "Аз съм свикнал с бившите ми" или нещо подобно .До сега всичките му били някви весели и не се притеснявали толкова,били влюбени в него и му казвали и показвали,че го обичат,докато аз по негови думи съм била по-студена,по-притеснителна и по-не знам си каква,но щял да свикне с този тип поведение.Според него съм била толкова черногледа заради стиховете,които пиша, филмите,които си набивам в главата и това,че трудно се доверявам за да не ме наранят.
А истината за мен е че искам да дам цялата си обич и съм много весела,говоря много и мога да споделям.Мога да съм лъчезарна и ведра...А той може би просто си е такъв.