Ето какво е станало. Тая отраканата и горделива госпожица (дете) е влязла в пубертета, след това е решила, че е много велика и никой нищо не може да и каже. След това е решила, че е много голяма и всичко знае и няма как някакъв "тъпанар" като баща и дето я е отгледал от сперматозоид (жалко, че точно тоя е спечелил надпреварата) да и казва кво да прави. Вероятно на всяка дума или изискване на баща й, тя започва да отговаря и да обяснява как няма да направи тва и тва и как няма начин той да и казва. В резултат на всички тия неща баща и :

1-во - Изпитва огромно разочарование от нея.
2-ро - Пробва последния възможен начин да защити себе си и да и набие в простата глава малко акъл.