Здравейте, другарчета . Навън е пролет, птичките пеят, всичко е зелено. Само че не мен не ми много весело. Обикновено не говоря как се чувствам нито с моите приятели, нито с родителите ми. И може би за това изпитвам нужда да се "изповядам" и да кажа на някого какво ми е отвътре.
Аз съм едно най- нормално 18 годишно момче- под нормално разбирайте не някоя откачен метъл или някое тревоманче. Слава на Бога нямам проблеми нито във моето семейство, имам малко на добри и верни приятели, почти е сигурно, че ще бъда приет в един най- добрите ВУЗ- ове, сиреч, нямам никакви проблеми. Но просто понякога човек се чувства тъжен и самотен без да има причина. Сякаш съм станал безчувствен, а преди не бях такъв. Интересувах се от момичета и т.н. Но май нещо се "счупи" в мен . Момичетата не са ми интересни вече. Не, че съм обърнал резбата или нещо от сорта. Просто след като си се опитвал безброй пъти да се получи нещо между теб и някой друг, идва един момент в който ти писва и си казваш "майната му на всичко, писна ми". Писна ми момичето което искам цяла вечер да обикаля и да прави кои знае какви неща, на сутринта да ми казва каква рокличка си е взела за бала, какво и е казал баща и т.н и т.н. Какво за бога трябва да направя за да бъда с нея? Явно не знам отговора, а и вече не искам да узная, след като всичко това е вече минало за мен. Мислех, че момичета искат някои който ги уважава като ЧОВЕК да се държи нормално и мило с тях , а не някой които иска единствено секс от тях. Хаха, явно и тук греша. Просто така е устроен тоя шибания свят пълен с материалисти и лицемери , и като че ли аз не съм много за него с моите виждания и идеали. Не знам дали аз трябва да се променя или просто реалността е такава