Здравейте. На 16 съм и не съм имала приятел досега (знам, знам, живея в Задръстенландия). Днес си направих един извод - харесвала съм само момчета, с които откровено казано, не бих имала шанс - напълно непознати, 100 пъти по-яки от мен, тъпаци, etc.. Харесвала съм и момче, след като преди той ме беше харесвал, а аз него - не. Накрая той си намери приятелка (напълно нормално) и тогава започнах да го харесвам. Сега, напоследък започнах малко по малко да излизам от дебрите на Задръстенландия. Свалям се с някои момчета. Има един от тях, който е супер - готин, мил, добър, забавен. Харесвам го, ок. Възможно е и той да ме харесва. Не ми го е казвал, но предполагам. Наскоро се целунахме, на игра. А аз като започнах да се усещам, че нещата отиват към нещо повече от закачки, се стреснах. Колебая се какво да правя, ако случайно се окаже, че наистина ме харесва. С две думи - падам си по недостъпни, защото знам, че няма да ме върже с тях, а дойде ли ред на някой, с когото мога да имам нещо - отстъпвам назад. Изобщо не се смятам за глупачка (може и там да ми е грешката) и изобщо не искам някой да пострада, защото съм нерешителна, уплашена, неопитна. Според вас как мога да се справя с това?
Благодаря