С приятеля ми сме заедно от 2 месеца и половина.Всичко между нас си е просто перфектно! ^_^Учим в едно училище и така всеки ден сме заедно,което е супер.Той живее на около 8 км от моя град и редовно идва за нещо.До сега когато е имало ваканции и почивни дни аз съм ходила в града,в който той живее,тъй като там имам роднини,а и самото място си го обожавам и е нямало проблеми с виждането ни.Тези дни,бяхме във ваканция 4 дни.В петък се видяхме само за 2 мин и това беше.Той трябваше да пътува (това го разбирам ок).В събота му звънях ако е свободен да дойде поне за 30 мин да се видим.(не му го казах точно така,но общо взето това беше замисъла).Той ми заяви че има работа (при което аз-ок няма проблем). По-късно ми каза,че ще идва,но ще е на гости с техните при техни познати и няма да можем да се видим.Помислих си-офф хубаво ама на 18 е толкова ли е трудно да каже отивам на кафе,когато решите ми звънете и ще дойда да ви взема и да дойде да се видим поне за 15 мин.Има ли желание има и начин.Е,явно желанието е липсвало.Същия ден,когато той идваше и с техните го видях,мина покрай мен и дори не махна/свирна или да направи нещо,с което да покаже,че ме е видял или нещо от сорта.Обидно ми е.През четирите дни един път не ми звъна.Вчера реших да излезна на разходка с 2 момичета.И съответно видях,че и той е в града-не ми се е обадил,не ми е казал...и ако не бяхме се засекли нямаше да разбера,че е бил тук.И то да е имал работа-ок,ама беше с най-добрия си приятел на кафе.Като ме видя спря и свирна и от колата ми каза айде на кафе и аз му казах,че по-късно,когато оставя брат ми в къщи ще отида.И той-ок,без да слезне да попита как съм и поне малко да покаже че му липсвам,че се е затъжил.В даскалото 1 ден да ме няма и полудява.На следващия имам чувството,че ще ме изяде.(което ми харесва).Ама сега .. . Докато още бях с брат ми и 2-те ми приятелки той заедно с още 3 момчета се връщаха от кафето и само ми помаха и тва беше .. Не съм го очаквала от човек,който направи всичко за да бъде с мен и не се отказваше каквото и да става.Имам чувството че помахва на някой познат просто ей така за да не му е сърдит ...Приятелката ми не може да проумее защо се държи така,аз също..Толкова ли е трудно да спре шибаната кола за 2 мин и да слезне да го видя само за малко.Това са 4 дни,в който той все си има работа,все бърза и все има оправдание.Вечерта ми писа във фейсбук,че баща му бил казал да се прибира по най-бързия начин и за това не можал да ме види. Много съм разочарована.Не мисля че заслужавам такова отношение.А и не съм го очаквала от него.Каза ми че ще се видим в сряда,защото днес трябвало да помага на баща си.При което аз му писах "хубаво".Той върна "т'ва не прозвуча никак хубаво".Не знам как да реагирам.Разбирам 1 път ок-не може,2-ри...ама за 4 дни 1 път за 2 мин да не се видим .... Вие какво ще кажете..как бихте реагирали..как бихте се почувствали?По принцип не съм от хората,който обичат да мрънкат и да се сърдят за глупости,ама това ми дойде малко в повече