Ходим от месец и нещо ... На мнение съм,че секс трябва да се прави,когато има любов между двама души и че тогава е най-хубаво.Проблема е че при нас няма любов...има някакви чувства и малко по-специални моменти,но нищо повече.Още не сме правили същинския секс,но правим други неща/орален секс/ ...или по-скоро в 70% от случаите аз МУ правя на него ,а той и да се опитва да ми достави удоволствие просто не се получава особено,но не го показвам.Възбуждам се ,но има какво да се желае.Когато той се пробва да вкара в действие ръцете си аз просто се дразня,защото ми става хубаво,но мисля,че съм по-широка и си казвам,че същинския секс би ми доставил по-голямо удоволствие.
После изникнаха някакви терзания,защото аз наистина искам да го заобичам,а хем е рано,хем вече започнахме със интимностите...Но му казах,че едва ли не вече съм готова за секс /и го исках заради себе си /.
ИИИии...днес какво стана... оказа се,че презерватива му е малък /не знам защо/ и нищо не се получи. Стана си както обикновено- свирка и толкоз,а за мен нищо. Само ,че в момента,когато се опитваше да си сложи презерватива аз започнах да се притеснявам и изпитах някъв панически страх.Буквално се вцепених и не знаех ,какво да правя...Започнах да го питам дали презерватива е достатъчно здрав,дали няма да се скъса,дали го е сложил както трябва и тн...до някъде се радвам,че не правихме секс.
Има моменти през деня,когато не сме знаедно и се сетя за него и усещам някаква приятна възбуда ,идва ми музата (хаха) ,но когато сме само аз и той и още повече това,което се случи днес ... просто не мога да се възбудя максимално.
Къде е проблема??