Оооо бтв
искам да отвратя някого:

Докато слушаш Ойстър, млякото вече не е приятна напитка, която върви с шоколадови бисквити. То е изтискано от крави, принудени да стоят постоянно бременни и натъпкани с хормони. То е напомняне за нещастни теленца, наблъскани като сардели в тесни обори. Свинската пържола е отрязана от прободено с нож, кървящо прасе, обесено за задните крака, още живо и квичащо, докато касапинът разфасова месото и сланината му. Дори варените яйца навяват мисли за кокошки с крака, осакатени от металните кафези, толкова тесни, че не могат да вдигнат крилата си; толкова влудяващи, че човките им са отрязани, за да не кълват затворничките от двете си страни. С ощавени пера и скъсен клюн кокошката снася яйце след яйце, докато костите й загубят толкова много от калция си, че се разпадат в кланицата. Оттам идва месото в пилешката супа, от кокошки носачки, толкова натъртени и осакатени, че трябва да бъдат нарязани и сготвени, защото никой не би ги погледнал в месарницата. Оттам идва месото в пилешките кренвирши. Оттам идва месото в пилешките кюфтета.
Само за това приказва Ойстър. Разпространява информационна зараза. Когато заговори, включвам радиото на кънтри музика. Каквото и да е, само да е силно и монотонно, за да си представя, че сандвичът ми е просто сандвич. Че месото е месо. Яйцето е яйце. Кашкавалът не е страдащо теленце. Че да се храня е мое човешко право.