//чудех се дали да е анонимна, но какво пък толкова.
в "любов" е, защото напоследък само до тук скролвам форума.

Първо - аз не съм най-приятният човек. Не допускам твърде много хора до себе си, а когато го правя, се случва изключително бавно. (това е по принцип, "моите хора" си ги надушвам, но в случая това няма значение) Проверявам хората, скептик съм, имам ясна представа за хората, които (не) искам около себе си, прочее. Това е като увертюра.

Той ме познава сравнително добре. Интуитивен е и предразполага, добре "чете" другите.
//(за разлика от мен - в главата си обикновено създавам чуждите животи/мисли/чувства/намерения чудни, причудливи, бляскави; тълкувам думи, след 9 планини в десета и прочее. свръханализирам и донафантазирам. под вола теле. уж търся смисъл, всъщност инстинктивно/несъзнателно търся или сформирам невъзможното, да е яко трудно, по-възможност силно отдалечено, непознато, просто недостижимо. По наблюдения, това преспокойно може да е от математиката, където болните мозъци търсят всякакви грандиозни и заплетени решения на иначе супер прости и дори елементарни задачи. Няма значение. Кашичка ми е, ще ми простите.)

От първия момент, в който го видях(години), реших, че е гей. В смисъл, дори за миг не съм се разколебавала. До този момент. Получавам смесени сигнали, които ме объркват, а това е състоянието, което ненавиждам. Държа да съм наясно с нещата, но той не ми помага, даже напротив. И понеже никога не съм гледала на него по този начин, ми идва като шок. Т.к. във взаимоотношенията си (тези, качествените) аз съм като отворена книга. Добре, де, почти. Да речем поезия. Но когато има нещо, аз си казвам, не правя мили очи, не кимам, не си премълчавам. Може да го казвам по мой си начин, но го артикулирам или демонстрирам.

Какво прави той. Той е овен. Това е важно и ще кажа защо. Свръхенергичен, първо действа - после мисли, свръхсоциален, игрови/маскиран, невпечатлителен/неангажиращ се, егоист, буен, нетърпелив, лесно отегчаващ се... Изобщо, човек, който живее за мига, не мисли много, сякаш се състезава с живота. Приемам го такъв, какъвто е. Така и се отнасям с него. Знам, че мога да му кажа всичко, което ме занимава, 1во - защото няма да ме чуе, защото ще си щрака телефона и ще си обмисля следващата среща, или 2ро - защото дори да ме изслуша, няма да приеме проблема ми присърце и да му натежи кой знае колко.

Преди няколко дни му споделих, че се натрупва отрицателна енергия в мен и имам нужда да изговоря това, което имам да казвам, пред човека, отговорен за яда/напрежението ми. Той е наясно със ситуацията. В случая аз не се чувствам добре, защото съм пренебрегната и недооценена, въпреки качествата ми, няма голямо значение. За мен важното е, че трупайки тези гръм и мълнии, недоволство, яд и прочее, аз съм неспособна да ги задържам в себе си повече, и подсъзнателно ги насочвам към него. А не искам да го правя, защото го ценя, защото той с нищо не ми е виновен. Но се усещам, че не ми понася, (сякаш) той е там, където аз исках да бъда. Отвратителен работохолик съм и перфекционист, също така не умея да губя, може би там ми е проблемът и в случая. Но със сигурност не желая да го намразвам, да му завиждам и прочее. Напоследък чувствам, че ме гледа отгоре. Което (може и да) не е така, но това е усещането ми. На път съм да се откажа и му го казах. Казвала съм му го и преди. Останах веднъж, останах втори път. Имам нужда да ме окуражи, искам да знам, че вярва в мен, че ме оценява, че смята, че имам бъдеще. Вместо това той ме съветва да си мълча и да не се показвам слаба пред този и онзи. Но на мен от този и онзи ми зависи бъдещето, той ще се оправи и сам, но аз искам професионалната възможност и държа да знам защо не я получавам.

Вечерта след този му "съвет" получих имейл (не ни е навик да общуваме по този начин, не и в дължини), който, разбира се, прочетох 34958349058349058 пъти, с 49534890534905349058 различни прочита/тълкувания. Ключовият израз е не ми е съвсем безразлично, който придобива своята завършеност в, перифразирам с максимална близост, няма да се меся повече, но поне знаеш, че не ми е съвсем(забележете) все тая.

Честно казано не знам как да го разбирам. Идвайки от него ми звучи почти любовно (ето и връзка с раздела, хах:Д). За да бъда искрена, ще кажа, че ме стресна и тресна. Както вече казах, аз му споделям, защото имам нужда да се артикулирам, а той няма(ше) нищо против, защото не съм му важна и => не се ангажира с моите неща. Като жена съм склонна да привнасям смисли там, където ги няма. Та, наясно с характерите ни, отчасти с взаимоотношенията ни и ситуацията, как четете тези думи? Дали твърде много съм го занимала със себе си и това не му харесва, та елегантно ме моли да поорежем взаимоотношенията си? Емпатия ли се опитва да прояви? Снизходително ли се отнася? Или го е грижа за мен?
Аз съм свикнала да не му крада личното пространство. Ценя своето, затова гледам да не го закачам, когато не е необходимо. Но той ме проверява без причина. Напоследък по-често. След мейла също. Какво се очаква от мен в случая? Аз не мога да го разчета, затова и не знам как да реагирам, нито как да действам за вбъдеще. На живо се шегуваме нещо, закачаме се, колкото времето да минава, но аз не съм най-игровият човек на света и това няма да продължи дълго. Неусетно започвам да залоствам вратите, пердетата, дупките. Ще се отдалеча за нула време. Това ми е първичната вътрешна реакция.

Не търся съвети, по-скоро различни гледни точки и прочити.

//бахти чаршафа. извинявам се. ако някой прочете и напише, ще е чудо:Д благодаря за вниманието и лека вечер!)