Здравейте! Пише ви едно объркано момиче на 19. Историята е следната... Имам си сериозен приятел от около 3 години. В началото на връзката ни бях много влюбена в него и може да се каже, че доста си преживях, докато и той взе, че ме заобича. Сега целта е постигната - той е много влюбен в мен и си представя бъдещето си занапред с мен. Само че при мен нещата не се получават съвсем така. Първо, че се чувствам малка за нещо по-сериозно като брак, например, и второ, че започнах да чувствам, че когато се омъжа не искам да е за него. Тръпката в нашата връзка за мен умря може би преди няколко месеца, или започна да умира и сега в момента е сведена почти до нулата. Много си го обичам, но по-скоро като брат. Винаги съм си мислела, че когато реша да създам семейство с някого, ще съм много щастлива и влюбена, а загубена тръпка или любов не съм чула да се връща. Понякога ми е тъжно, че толкова много се борих за неговите чувства, а сега започнах да избягвам да се срещаме, разговорите по телефона също ги избягвам, а за секс да не говорим - абсолютно по задължение, нямам желание да ме докосва и целува. Проблемът е, че техните, нашите и всички наоколо са възприели връзката ни толкова сериозно, че ако го оставя ще се равнява едва ли не на апокалипсис в техните представи. А аз не мога повече да задушавам себе си и да му давам напразни надежди. Просто наистина не искам да бъда с него занапред в бъдещето си, но и не искам да го наранявам.
От друга страна се появи и друго момче, към което чувствам силно привличане. Не може да се каже, че съм влюбена, просто ми харесва - характера му, начина му на държане спрямо мен, той е точно момче-предизвикателство, както обичам да казвам, а аз точно такива харесвам. Виждам го всеки ден, понеже е от моето даскало. Опитвах се да потискам това привличане, което е от няколко месеца, но преди месец може би започна да избива на повърхността - постоянно го сънувах и забелязах, че започвам по-често да се хващам, че мисля за него. Познаваме се, говорили сме си, дори сме си писали няколко пъти, честно казано понякога ми се е струвало, че и той ме харесва, макар че най-вероятно само ми се иска да е така. Но понеже сме 12 клас, след 1 седмица завършваме и оттам нататък всеки отива нанякъде да учи, и не знам дали изобщо има смисъл да се захващам да правя нещо по въпроса. Пък и да реша да се захвана, как точно да подходя... Но пък много ми се иска да пробвам с него, много ми допада и смятам, че имаме общи интереси.
Е, това е в общи линии, ще съм благодарна на съвет как да постъпя с приятеля ми и с другото момче... : )