Разкъсана между двама...

[unbreakabl3]

Здравейте! Пише ви едно объркано момиче на 19. Историята е следната... Имам си сериозен приятел от около 3 години. В началото на връзката ни бях много влюбена в него и може да се каже, че доста си преживях, докато и той взе, че ме заобича. Сега целта е постигната - той е много влюбен в мен и си представя бъдещето си занапред с мен. Само че при мен нещата не се получават съвсем така. Първо, че се чувствам малка за нещо по-сериозно като брак, например, и второ, че започнах да чувствам, че когато се омъжа не искам да е за него. Тръпката в нашата връзка за мен умря може би преди няколко месеца, или започна да умира и сега в момента е сведена почти до нулата. Много си го обичам, но по-скоро като брат. Винаги съм си мислела, че когато реша да създам семейство с някого, ще съм много щастлива и влюбена, а загубена тръпка или любов не съм чула да се връща. Понякога ми е тъжно, че толкова много се борих за неговите чувства, а сега започнах да избягвам да се срещаме, разговорите по телефона също ги избягвам, а за секс да не говорим - абсолютно по задължение, нямам желание да ме докосва и целува. Проблемът е, че техните, нашите и всички наоколо са възприели връзката ни толкова сериозно, че ако го оставя ще се равнява едва ли не на апокалипсис в техните представи. А аз не мога повече да задушавам себе си и да му давам напразни надежди. Просто наистина не искам да бъда с него занапред в бъдещето си, но и не искам да го наранявам.
От друга страна се появи и друго момче, към което чувствам силно привличане. Не може да се каже, че съм влюбена, просто ми харесва - характера му, начина му на държане спрямо мен, той е точно момче-предизвикателство, както обичам да казвам, а аз точно такива харесвам. Виждам го всеки ден, понеже е от моето даскало. Опитвах се да потискам това привличане, което е от няколко месеца, но преди месец може би започна да избива на повърхността - постоянно го сънувах и забелязах, че започвам по-често да се хващам, че мисля за него. Познаваме се, говорили сме си, дори сме си писали няколко пъти, честно казано понякога ми се е струвало, че и той ме харесва, макар че най-вероятно само ми се иска да е така. Но понеже сме 12 клас, след 1 седмица завършваме и оттам нататък всеки отива нанякъде да учи, и не знам дали изобщо има смисъл да се захващам да правя нещо по въпроса. Пък и да реша да се захвана, как точно да подходя... Но пък много ми се иска да пробвам с него, много ми допада и смятам, че имаме общи интереси.
Е, това е в общи линии, ще съм благодарна на съвет как да постъпя с приятеля ми и с другото момче... : )

[ilikeitdirtyX]

На по-зряла възраст си според мен от повечето потребители тук, включително и мен.
Историята ти, наистина е интересна.

Според мен, колкото и банално да звучи, най-добре е да му го кажеш (това което написа, освен частта за другото момче) в "подходящия момент" въпреки, че според мен няма такива моменти за това.

А ти, ще се местиш ли някъде другаде, да учиш или това момче от даскало, което си харесваш?

[unbreakabl3]

Ами и аз смятам, че трябва да му кажа, но е трудно - как се казва такова нещо на момче, което е отделило 3 години от живота си за теб. Още повече че той дори не е момче, а е мъж на 21 години, който вече е устремил погледът си далеч напред в бъдещето. А аз когато започнах да излизам с него бях 10 клас, той е първата ми връзка, първата любов... Едва ли съм имала чак толкова сериозни планове, макар че тогава не мислех така. А приятелките ми постоянно казват, че ако го оставя много ще съжалявам след време. От друга страна пък ме окуражават да си пробвам късмета с другото момче.
Иначе колкото до него - и той отива другаде да учи, и аз, само че на две различни и доста отдалечени едно от друго места.

[ilikeitdirtyX]

Иначе колкото до него - и той отива другаде да учи, и аз, само че на две различни и доста отдалечени едно от друго места.

Гадно, разтоянието е лошо нещо, лично мнение.

Наистина, не мога да си представя как може да му обясниш, но каквото и да правиш, ако му казваш се готви за разочарование.

Първите дни ще ти е кофти,но с времето нещата ще се променят, ако ти, както описа, че отиваш на друго място и няма да виждаш сегашния си приятел толкова често това също ще устоди връзката ви.
Желая ти късмет, и дано направиш правилния избор. :>

[mimsssssss]

Е, много ми е чудно как угасват тия чувства? Тва не е шалтер дето се дърпа изведнъж. Каква е връзката ви - има ли нещо интересно в нея, правите ли си романтични вечери, има ли див секс, извежда ли те на среща, в киното натискате ли се, къса ли ти цветенце като минете покрай някоя градинка, задоволяваш ли го сексуално някой път - просто ей така изведнъж...? Въпроси колкото искаш мога да ти задам, но главният е какво правите за да поддържате връзката си? Да, в началото е било интересно, свалки, флиртове и т.н., ама след като се гаджосате не значи, че трябва да дойде края на това. И кой пък ти е казал, че трябва да се жените вече? Той да ти предложи и да се сгодите, пак не значи че ще се жените. А дори и да се ожените, не значи че си вързана за него или той за теб. Не знам от какво се притесняваш. Според мен ти шляпа оная работа за другото момче и просто щото е готЯн искаш да го пробваш. Харесваш му характера, държанието ти към теб, а тва кво значи, че на приятеля си тея работи не ги харесваш ли? Осъзнай се, на 19 си, акос ега не ти е дошъл акъла и да взимаш самостоятелни решения, за в бъдеще ще ти става дори по-трудно.

[ilikeitdirtyX]

mimsssssssЕ: "много ми е чудно как угасват тия чувства? Тва не е шалтер дето се дърпа изведнъж. Каква е връзката ви - има ли нещо интересно в нея, правите ли си романтични вечери, има ли див секс, извежда ли те на среща, в киното натискате ли се, къса ли ти цветенце като минете покрай някоя градинка, задоволяваш ли го сексуално някой път - просто ей така изведнъж...? Въпроси колкото искаш мога да ти задам, но главният е какво правите за да поддържате връзката си? Да, в началото е било интересно, свалки, флиртове и...."


Аз разбирам, че момичето вече не го приема момчето като гадже, а както тя самата каза като брат. Не желае вече да се целуват, а камоли да правят секс, просто не намира начин как да му каже, не търсете какво й липсва в връзката.

Естествено, че ако правеха тези неща с желание и двамата, връзката им нямаше да е както сегашната.
3 години не е малко време, човек се променя както и нещата който харесва.

[unbreakabl3]

На мен ми е пределно ясно, че не е шалтер, който се дърпа изведнъж. Както и аз казах, постепенно с времето започнаха да изчезват просто чувствата от моя страна. Всички тези неща, които изброяваш, сме ги правили, че и още други... Просто наистина няма нещо, което не сме правили сигурно. Просто по някое време той започва да ме обсебва и да ме задушава. Започна да ми говори за тези неща със сватбите, звъни ми през 15 мин като съм на кафе с приятелка да ме пита какво правя, държи всяка вечер да я прекарваме заедно, аз вече забравих какво е да излизаш с приятели, дори се опита да ме спре да отида в по-хубав университет, за да не съм далеч от него, при положение, че знае, че това да си остана нямаше да е добре за мен от образователна гледна точка. Не знам дали е достатъчно - но аз се чувствам притисната и обсебена и нямам желание да продължавам тази връзка.

[mimsssssss]

Като гледам и сама стигна до заключение в последното изречение. И аз нямам какво да кажа повече по темата. Сега идва твоя ред - да кажеш на приятеля си. Дори не знам темата какъв смисъл има, тъй като ти не си разкъсана между двамата

[Sh@d0w]

Щом вече не чувстваш удовлетворение от сегашната си връзка- прекрати я. Не се влияй от родители общество и прочие - слушай своите си чувства.

ЗА второто момче - пробвай, никога не знаеш живота кога ще те изненада и какво ще ти поднесе. Пък после както се развият нещата така.

[anonymous708973]

Разкъсана си между двама, ако не можеш да решиш, понеже и двамата си имат своите плюсове и минуси.
Не си раздвоена, вече си решила даже.

[SmilezZz]

Трябва първо сама да си изясниш с чувствата си. Сигурна ли си, че вече я няма тръпката и всичко го правиш по задължение? Ако е така: просто слагаш край и това е. Независимо , че това се равнява на "апокалипсис за неговите и твоите родители", но няма как, заради тях да бъдеш с този, с който вече ти е все едно къде е , с кого и какво прави. Наистина три години не са малко, но явно сте си омръзнали или всичко ви е толкова еднообразно, че тръпката някак си е изчезнала. Изборът си е твой. Решаваш какво да правиш и това е.