шаляляля

[Evterpa]

Май много различни езици говорим с хората около мен. От известно време не ми се получава комуникацията, пък интересното е, че даже не ми и пука кой знае колко. Просто на моменти ми е много социално; не че като цяло съм някъв изявен интроверт, де. Всъщност екстраверсията и интроверсията рядко се срещат в чист вид, ама тва е друга тема. Мисълта ми е, че просто наистина не ми се получава да се сближа истински с някого. Излизаме, говорим с разни хора, даже на моменти ми грабват интереса и нещата придобиват други краски, обаче е за кратко. Все ми се струва, че не е в моя телевизор проблемът; не мисля, че съм скучен събеседник (е, може малко да е объркващо, че постоянно скачам от тема в тема :Д, ама е за предпочитане пред дефицита), пък и усещам, че някак несъзнателно предразполагам към споделяне и съответно сближаване. Аз самата не съм такъв тип, който споделя кой знае колко. Абе не знам, като си анализирам поведението вЕрно не намирам сериозни пробойни, обаче пък от друга страна не мога винаги да търся причината у другите. Като се замисля - имало е хора, с които наистина сме си допадали, били сме близки и сме говорили за всичко, но по тва време много неща в мен не бяха квито са сега. Към момента съм по-изградена като характер (нещо днес ми става :Д, по принцип не ме кефи да си давам оценки, 'щото така един вид рамкирам, пък хората сме склонни към промяна), обаче парадоксът е, че точно сега нямам такива човечета около мен. Май ми е грешка, че понякога много бързо отписвам заради някое кофти качество и пропускам фактора моментно поведение и разните му там производни, ама от друга страна въпросните неща съм ги приела като такива, с които не правя компромис.
Абе ако продължа да пиша, най-много още по-объркано да стане. Не очаквам кой знае кво, проветрявам си пръстите?! просто хД. И подозирам, че може би ше е tl;dr.