Брао, ма! Щях да пускам тема за интровертите и екстровертите и дали от едното можеш да минеш на другото. Или просто си едно от двете и няма мърдане. Аз съм голям интроверт, доколкова, че идва момент, в който се усещам, че не забелязвам външния свят и кво се случва около мен, щото живея в себе си.

Та така де, нещо като при тебе. Отписвам хора заради някви работи, дето не щЪ да правя компромис с тях.. В същото време не допускам хора много близо до мене.. на никой не искам да се доверявам. Не се откривам, щото не искам да ме разгадаят, не искам да съм отворена книга за никой. Не знам що, не виждам нищо лошо в тва. Понякога ми се иска да се показвам повече такава, квато съм, ама нещо ме спира.. И тва нещо е оценката на другите. Винаги искам одобрение и често не реагирам, за да не предизвикам неодобрение.. Някви такива глупости. Тря да го поправя тва нещо, ако има поправка.. сигурно има.

И така.. Ако се чувстваш добре, не го мисли. На мен ми се иска да съм отчасти по-различна в някои отношения, ама съм била в някви странни периоди, изкарвала съм на показ тва, което ми се е искало и винаги съм криела.. а крайния резултат не ме караше да се чувствам добре. За тва мисля, че е по-добре да не се опитвам да променям още неща в себе си, които накрая могат сами да ме тушират.

Приеми се квато си.. Аз за себе си стигнах до мисълта, че съм перфекционист, ама последно време хич не се старая да съм перфектна, щото няма шанс да съм такава. Искам си бъговете и си ги пазя, дори да не си ги харесвам ;р

Ако скачам в девета глуха, сори, ама нещо ме изби пак.