Не ме изкарвайте безсърдечна жена

Здравейте! Може би ще ме нападнете, но аз имам свое мнение, което искам да споделя с вас.
Семейна съм от 3 години. За мен това е първи брак, но съпругът ми е бил женен и преди и има едно момиче.
Доскоро детето живееше с майка си. Тя обаче се разболя тежко. Тогава се заговори за възможността момичето да дойде да живее с нас. Аз обаче нямах време да реша, тъй като бившата жена на съпруга ми почина бързо и детето нямаше при кой друг да отиде.
И така сега у дома има дете, за което аз трябва да се грижа, но което май не обичам.
Тя се нанесе в стаята, която трябваше да е за моите деца. С мъжа ми опитваме от известно време, но не се получава. Сега той обаче сякаш и не иска да пробваме вече. Той си има едно дете и за него това е достатъчно. Започна да ми намеква, че трудно ще се справим с две и повече деца. Да, но това дете нито е мое, нито аз изпитвам някакви чувства.
Приех го просто защото наистина няма къде да отиде да живее, пък и защото е негова дъщеря.
Вече обаче започвам да се замислям, че това беше грешка, защото в един момент ще се окаже, че аз няма да имам собствени деца, защото съм се грижела за неговото. Той това не го разбира, но аз съм напълно наясно и това много ме тревожи.
Как да му го обясня на него обаче? Давайте съвети!