Защо на мен ???

[Its so cold in my heart]

На осми март изгубих едната си прабаба от Русе ,а тази нощ почина другата ми прабаба , която живееше при нас. Тя се задушаваше и не можеше да говори имаше и сърцебиене. Извикахме бърза помощ, но тя не дочака линейката. Дойде нейната дъщеря тоест баба ми и я питахме какво иска.Тя не можеше да говори, но сякаш се опитваше да каже нещо. изведнъж спря да кашля и ...... Толкова бях разстроена, че започнах да викам и да рева ;((( Не е честно !!! Помня как постоянно я карахме да ни разказва истории от детството си и толкова сме се смеели. тя имаше една кушетка на която обичахме да лежим и казваше така: Ей, тази кушетка много я харесвате, като умра ще ви я завещая. Когато я изнесоха от вкъщи аз погледнах небето и видях месечината. Тя беше толкова ярка, че в този момент си помислих: Сигурно при такова пълнолуние небето се отваря и ангелите ще дойдат да вземат баба ми и ще я отнесат при съпруга и при сина й.



П.С:Това е моята история. Никой не е длъжен да пише коментари просто трябваше да споделя с някого.