Какво означава любовта за вас?

[raror]

Ами това е нещо като анкета и искам да видя каква е вашата преценка. Въпросът ми е: "Как Вие си представяте, че ще прекарвате времето с любимия за Вас човек?" и "Как наистина прекарвате времето с любимия за Вас човек?". Моля всеки да изрази мнение, независимо дали сте момче или момиче, макар, че повече бих искал представителките на "нежния" пол да изразят мнение.

[marilyn]

Труден въпрос. Задавала съм си го милиони пъти и не мога да намеря отговор. Защото не съм се влюбвала. Предполагам, че каквато и представа да имам тя може да е грешна, защото за мен любовта е нещо непознато и нз какво да очаквам.

[Anonys]

Влюби се и ще видиш

[tuzaro]

Аз го виждам така, ставане сутрин, пиене на кафе, минаване през банята по възможност тя да ми изтрие гърба и отиваме на работа. Вечер се прибираме, единия разхожда кучето другия приготвя няква вечеря, гледаме нещо и в леглото. През почивните дни някви разходки на хубави места и така.

[In*The*Face]

Представям си го с малко повече свободно време за двама ни, защото сега то е дефицит. Иначе ставаме сутрин, пием кафе, гледаме нещо по телевизията и излизаме за работа. Вечер се прибираме, извеждаме кучето, той готви, аз оправям масата и къщата, вечеряме, гледаме филм, говорим си, оправяме леглото и се мушкаме под завивките. Почивните дни е по-добре, но те са рядкост...Ако имахме повече време и всичко зависеше от моите желания....размечтах се.

[Blab]

вечеря ме

поезия)
//,

[In*The*Face]

поезия)
//,

Такива дето правят забележка за всяка допусната грешка, направо ми бъркате в душичката. Едно е да поправяш когато забелязваш перманентно сбъркани думи, а съвсем друго да се захващаш за грешки от бързина. Мотивираш ме да започна да ти следя всеки пост и да разписвам под него всяка допусната грешка. Почти съм сигурна, че си ми доста под образованието, за да се захващаш точно с моя начин на писане и изразяване.

[_Samantha_]

Хм.. знам какво е любовта. Преди често се влюбвах, по детски, и всичко беше страхотно- любовни обяснения, картички, подаръци, целувки и нежност. След това пораснах малко. Отново се влюбих, но този път не беше миловидно детско увлечение. Бях влюбена доста време, което преди не ми се беше случвало. Момчето беше от друг град, но не смятахме това за пречка, поне от начало. След това нещата се развалиха. Постоянно се карахме, той винаги се сърдеше за нещо, рядко бяхме на едно мнение. Беше много ревнив. Съредеше се без причина. Внушаваше си, че като съм в друг град 100% му изневерявам. Карахме се, разделяхме се за известно време, но в крайна сметка го обичах и винаги му прощавах, каквото и да направи. Една от съботите и неделите бяхме заедно, седяхме навън и той ме попита дали някога ме е накарал да плача, аз отговорих не, но не беше истина. От тази вечер натам стана отвратителен държеше се гадно, не ми звънеше, а като му исках обяснение той ме караше да мисля, че аз съм виновна за проблемите, тъй като съм си ги търсела. Аз му вярвах, докато един ден чашата преля и се разделихме. Той наистина ме нарани! От тогава сятам, че любовта е като дядо Коледа.Когато си малък ти вярваш в него и разни филми и приказки те убеждават в това, докато в един момент не пораснеш и всяка бъдни вечер го очакваш и в един тъжен момент осъзнаваш, че той няма да дойде. Колкото и да спреш да вярваш в него ти тайно се надяваш, че един ден ще дойде и от все сърце се надяваш да съществува.
Любовта е най-красивото нещо и се надявам да съществува, но просто до сега опитът ми показва друго. За сега съм захвърлила романтичните чувства на страна и живея за приятелите си и самия кеф. Когато не влагаш чувства няма как да те наранят. "Играй си с хората, ако не искаш те да си играят с теб"

[anonymous708973]

Единствената разлика между реалния и идеалния начин е времето. Имаме по-малко време заедно отколкото ми се иска.