- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Влюбена в анимационни герои
Не...не това,което си мислите.Не съм влюбена в бъгс бъни или супермен!
Става дума,за герои от анимета (японски анимации),където артовете са толкова прекрасни,че просто не мога да устоя...
Проблемът е , че това се превърна в мания.Аз просто не мога да спра да мисля за Akise (Mirai Nikki), Зеро (Vampire knight),Rin (Ao no exorcist) и още мноооооооого други.Не помня от кога не съм се влюбвала в момче или ако го харесам,то е защото ми напомня на еди-си кой аниме сладур.Приятелите ми са наясно и не ми се подиграват или нещо от тоя род,но все пак не искам до края на живота си да стоя с плакатите и ДВД-тата взирайки се в красотата и сексапилността на японския арт.Как мога да спра тази вредна мания?
so sad ...
На колко си години? И аз бях така преди мноооого време.Ще отмине, спокойно.
nigga stole my bike
Спри да гледаш глупости ии излизай повече навън... ще ти мине... детски работи...
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
Излязох...видях едни скучни хора и един скучен, сив свят с голямо еднообразие.
В анимета виждам фантазия,нереални неща,за които мечтая...не мога да понеса еднообразието на реалността!
so sad ...
Мен пък винаги ми е било мъчно, че Мечо Пух не е реален. Сериозно. Искам да съществува, много ми е мил...
А ако излизайки навън виждаш всичко в сиво, проблемът определено е в теб. Трябва ти някаква тръпка в реалния живот, намериш ли я или тя намери ли те...ще забравиш манията по аниметата.
Честито, никога няма да живееш нормален живот !
I roll big like a superstar
I smoke big like a superstar
Bitch I'm a superstar
Порасни, my girl, порасни. Иначе следващата стъпка е да преминеш на Hentai (то не че разликата е много голяма между наруто-то).
Не мисля,че възрастта е от кой знае какво значение...има майки по на 40 години със същата мания.Излизам, всеки ден съм на вън просто не заглеждам момчета и това ме притеснява.
so sad ...
Пусни си порно.
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
1.Изтрии си всички анимета в компютъра си.
2.Не мисли за тях.Прави нещо.Запиши с на някакви танци, плуване и др.
3.Ако трябва кодирай си каналите по които дават анимета.
Здрасти!
Щрудела го каза![]()
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
В затвора има интересни хора. Ако влезеш в някой женски, тамо ще пробваш тооолкова различни нови нещааа <3
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Това е проблем на почти всеки тинейджър, който гледа аниме. Истината е, че аниметата ти пробутват една захаросана реалност, която е приятна на твойта група хора. Тоест, ти си социално неадекватна, нямаш никакви умения да комуникираш с хората, не можеш да си направиш живота различен и в аниметата тези персонажи просто им се случва всичко и някой друг им прави света различен. Малко като непохватната Бела от Здрач, която намира свръхестествения Едуард да я обича такава, каквато е, макар че никой друг не би обикнал такъв образ. Просто на тинейджърките им се ще да го вярват, виждат себе си в нейното лице.
Да, аниме гледат хората на всякаква възраст. Характерно за повечето е обаче, че го приемат за някакъв свой, вътрешен свят. Знаят, че много хора го правят, но това си им е лично преживяване. Точно заради тези комплекси. Такава е масата от феновете и са отвратителни. Не съм много зрял, но като почнах да гледам аниме (преди малко над 10 години) минавах на няколко пъти през тоя период. Покрай несподелени любови, покрай скучното ежедневие, покрай знам ли и аз кви още депресарски черни дупки. И досега гледам аниме, но живота ми си е живота ми. Вече е много по-цветен, динамичен и смислен. А анимето остана едно приятно хоби, в което мога да се потапям понякога, но не ме е срам, нито имам липса на желание да изплувам в реалността.
Поздрави и дано го преживееш скоро!
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Доста точно казано. Няколко момчета от моя клас гледат тез японски анимета ии като се замисля всички са по свой си начин затворени и не общуват особенно с околните.Може би само ако се намери някой да ги заговори, ще му обърнат някакво внимание, но сами никога няма да заговорят когото и да е... тъжно, но реалност. Честно казано нямам нищо против самите анимета, даже ме навиха да гледам Dead Note и макар да не съм гледала всичките епизоди е добро. Въпроса е там обаче че има и такива дето нон-стоп ги гледат и покрай тях не им остава време да излезнат с приятели, нямат личен живот, а живеят в рисуван свят с интересни, но нереални персонажи.
"Когато толкова много са самотни, невероятно егоистично е, да си самотен сам..." One Tree Hill
Първоначално написано от dPa3HuTeJl
Напълно те разбирам.. за МНОГО ГОЛЯМО съжаление света на Наруто и останалите анимета не съществува
И не е задължително да ги спираш, не виждам смисъл.
Лично на мен аниметата са ми помогнали много с израстването и не ме интересува кой какво казва за тях.
Да нe казвам в колко трудни моменти са ми помагали да се съвзема...
П.П.
Итачи <333
![]()
![]()
Някой ден сърцето ми ще се превърне в камък. Откъснат от света ще тлея в своя замък и няма да крещя да вия до забрава, когато разбера че някой ме предава. Ще бъда властелин на самотата своя и може би дори ще избера покоя пред хаоса на любовта. Някой ден, но не сега..
Има много важна нужда да се докосне до истинския свят, а не само до този на аниметата. Деца, семейство, отговорности, приятели, т.н. са пряко зависими от опита ти в реалността.
И не е само до времето, което ще прекарваш пред анимации, макар че е важен фактор. До много скоро (разбирай половин година) и аз отделях по няколко часа дневно поне, като се е стигало и до безсънни нощи, за да си изгледам сериала или да си прочета мангата. Но в един момент, ако реша да изляза навън, мога спокойно да си изпия бирата и да се нарадвам на хората покрай мен, да се позаиграя с някоя девойка.
Да се надяваме, че също така прекарваш достатъчно време и пред учебниците, а не само пред филмчетата.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Chacho, не съм напълно съгласна с теб.
Първо - не виждам къде е проблемът в това да гледаш аниме. Като става дума за захаросаната реалност - това важи за почти всички сериали, филми и книги. Човек трябва просто да осъзнаe къде е границата.
И аз гледам анимета (не съм някой голям фен, но все пак), и аз също откривам себе си в някои герои, и да - приятно е от време на време да си имам свой вътрешен свят. Айде, сега ми кажи, че съм социално неадекватна и ти обещавам следващия път като съм в София да се видим и да ми го кажеш в очите. Днес съм малко агресивно настроена - не го приемай лично.
Може би разбрах коментара ти грешно, при положение, че не беше отправен към мен. Но не съм съгласна, че хората, които гледат анимета (респективно четат книги) са неспособни да комуникират в "реалния" свят. Не съм точен пример за аниме фен, който не е аутсайдер (защото просто не влизам в графата аниме-фен). Но съм идеален пример за човек, който чете всяка свободна минута и има социален живот. Мога да прекарам цял ден над някоя книга и то не по принуда. Пия, пуша, излизам с момчета, имам си компания И съм книжен плъх. И никой досега не ми е казвал, че съм сбъркана. Казвали са ми го, но по други причини.
Оф, отплеснах се. По темата: авторке, намери си някоя тръпка и ще ти мине. На мен не ми се е случвало, но не мисля, че е болка за умиране. Само да не си занемаряваш задълженията и живота заради тази въображаема любов.
Съжалявам. Не преминавам през линия, която очертавам [!]
Хехе, имам чувството, че това ще стане интересна тема!![]()
![]()
Някой ден сърцето ми ще се превърне в камък. Откъснат от света ще тлея в своя замък и няма да крещя да вия до забрава, когато разбера че някой ме предава. Ще бъда властелин на самотата своя и може би дори ще избера покоя пред хаоса на любовта. Някой ден, но не сега..
Някои от вас не ме разбраха...Аз имам личен живот - излизам,забавлявам се,имам истински приятели,изпитвала съм много емоции,уча,имам добър успех,поддържам тялото си,ходя на извън класни дейности и т.н. Не съм пристрастена наистина има такива хора,които нямат живот,защото гледат още и още анимета , а те просто нямат край (нови и нови излизат) НО !! Аз не съм такава!Сигурно списъкът ми от изгледани е по-малко от 50.Не е това проблема...не случайно постнах темата тук,аз не помня от кога не съм заглеждала момче,просто откачам по тези красиви,нереални,рисувани герои!!!
Света ми се струва сив и еднообразен,защото БОЖЕ би било толкова яко да съществуват вампири,да има дневници на бъдещето,да има death note,да има нинджи,да има битки между демони,да има специални способности и т.н. Но съм напълно наясно,че това не е реалността и искам или не съм се примирила.Проблема ми е,че не мога да харесам момче от тази реалност,а не искам до края на живота си да стоя с плакатите и ДВД-тата.
so sad ...
Really! Излез от филма,докъде смяташ ,че ще стигнеш с това мислене и тея простотии,които са ти на главата?!?!
maDamn
ще ти дойде акъла в главата!
без ПОДПИС ... xD