.
Отговор в тема
Страница 1 от 2 12 ПоследнаПърви
Резултати от 1 до 25 от общо 46

Hybrid View

  1. #1

    Влюбена в анимационни герои

    Не...не това,което си мислите.Не съм влюбена в бъгс бъни или супермен!
    Става дума,за герои от анимета (японски анимации),където артовете са толкова прекрасни,че просто не мога да устоя...
    Проблемът е , че това се превърна в мания.Аз просто не мога да спра да мисля за Akise (Mirai Nikki), Зеро (Vampire knight),Rin (Ao no exorcist) и още мноооооооого други.Не помня от кога не съм се влюбвала в момче или ако го харесам,то е защото ми напомня на еди-си кой аниме сладур.Приятелите ми са наясно и не ми се подиграват или нещо от тоя род,но все пак не искам до края на живота си да стоя с плакатите и ДВД-тата взирайки се в красотата и сексапилността на японския арт.Как мога да спра тази вредна мания?
    so sad ...

  2. #2
    Мега фен Аватара на DisappointedDreamer
    Регистриран на
    Oct 2011
    Град
    София, България
    Мнения
    11 114
    Излез навън и преоткрий света.

  3. #3
    Мега фен Аватара на horacio
    Регистриран на
    Sep 2010
    Град
    Кофаландия
    Мнения
    3 103
    На колко си години? И аз бях така преди мноооого време. Ще отмине, спокойно.
    nigga stole my bike

  4. #4
    Спри да гледаш глупости ии излизай повече навън... ще ти мине... детски работи...
    Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.

    http://www.vbox7.com/play:21a70aa5

  5. #5
    Излязох...видях едни скучни хора и един скучен, сив свят с голямо еднообразие.
    В анимета виждам фантазия,нереални неща,за които мечтая...не мога да понеса еднообразието на реалността!
    so sad ...

  6. #6
    Цитирай Първоначално написано от ted4ty Виж мнението
    Излязох...видях едни скучни хора и един скучен, сив свят с голямо еднообразие.
    В анимета виждам фантазия,нереални неща,за които мечтая...не мога да понеса еднообразието на реалността!
    Подобно на теб и аз мразя скучното ежедневие, табутата и нормите наложени от "обществото". До толкова ми бяха омръзнали повтарящите се събития, че започнах често се скривам в света на книгите, където мога сама да нарисувам героите, събитията, местата и т.н. Докато един ден не срещнах същия "далтонист" като мен, който виждаше света в същата гама като мен и който ми показа, че света може да е като роман на Стивън Кинг стига да съумееш да вложиш достатъчно фантазия
    Не към кучка, просто имам мнение различно от вашето и заставам зад всяка казана от мен дума o.O ...
    "Такъв е живота" - казал клоуна с насълзени очи и си нарисувал една голяма усмивка ヅ

  7. #7
    Мега фен Аватара на Goddess
    Регистриран на
    Aug 2008
    Град
    София
    Мнения
    3 526
    Мен пък винаги ми е било мъчно, че Мечо Пух не е реален. Сериозно. Искам да съществува, много ми е мил...
    А ако излизайки навън виждаш всичко в сиво, проблемът определено е в теб. Трябва ти някаква тръпка в реалния живот, намериш ли я или тя намери ли те...ще забравиш манията по аниметата.

  8. #8
    Мега фен Аватара на li0n
    Регистриран на
    Sep 2011
    Град
    Пловдив
    Мнения
    4 974
    И аз бях така.. като бях на 8.

  9. #9
    Супер фен Аватара на fenasf
    Регистриран на
    Mar 2009
    Мнения
    1 335
    Честито, никога няма да живееш нормален живот !
    I roll big like a superstar
    I smoke big like a superstar
    Bitch I'm a superstar

  10. #10
    Мега фен
    Регистриран на
    Apr 2008
    Мнения
    3 484
    Порасни, my girl, порасни. Иначе следващата стъпка е да преминеш на Hentai (то не че разликата е много голяма между наруто-то).

  11. #11
    Не мисля,че възрастта е от кой знае какво значение...има майки по на 40 години със същата мания.Излизам, всеки ден съм на вън просто не заглеждам момчета и това ме притеснява.
    so sad ...

  12. #12
    Голям фен Аватара на iwwo_
    Регистриран на
    Apr 2012
    Мнения
    695
    Тук вече нещата опират до психическо отклонение !

  13. #13
    ХАхахаХАахХА ... xD Спри си аниметата ...

  14. #14
    Мега фен
    Регистриран на
    Aug 2009
    Град
    <3
    Мнения
    16 236
    Пусни си порно.
    4XCOKИ
    Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
    Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.

  15. #15
    Цитирай Първоначално написано от ShtrudeL Виж мнението
    Пусни си порно.
    Пуснах си, мастурбирах малко и к`во ?
    so sad ...

  16. #16
    1.Изтрии си всички анимета в компютъра си.
    2.Не мисли за тях.Прави нещо.Запиши с на някакви танци, плуване и др.
    3.Ако трябва кодирай си каналите по които дават анимета.
    Здрасти!

  17. #17
    Мега фен Аватара на valdesbg
    Регистриран на
    Jul 2008
    Град
    В мислите на хората
    Мнения
    7 964
    Щрудела го каза

    "It's one of the great tragedies of life — something always changes."
    Dr. Gregory House

  18. #18
    Мега фен Аватара на NomNomNom
    Регистриран на
    Sep 2010
    Мнения
    8 372
    В затвора има интересни хора. Ако влезеш в някой женски, тамо ще пробваш тооолкова различни нови нещааа <3
    Девет кули дзидини,
    девет враке железни.
    Никой немой да отоври
    да прерила, ей ей...

    Зад високи дзидини
    девет темни одаи
    едно сърце те люби
    заплетено, ей, ей...



  19. #19
    Мега фен Аватара на Chacho
    Регистриран на
    Nov 2006
    Мнения
    15 573
    Това е проблем на почти всеки тинейджър, който гледа аниме. Истината е, че аниметата ти пробутват една захаросана реалност, която е приятна на твойта група хора. Тоест, ти си социално неадекватна, нямаш никакви умения да комуникираш с хората, не можеш да си направиш живота различен и в аниметата тези персонажи просто им се случва всичко и някой друг им прави света различен. Малко като непохватната Бела от Здрач, която намира свръхестествения Едуард да я обича такава, каквато е, макар че никой друг не би обикнал такъв образ. Просто на тинейджърките им се ще да го вярват, виждат себе си в нейното лице.

    Да, аниме гледат хората на всякаква възраст. Характерно за повечето е обаче, че го приемат за някакъв свой, вътрешен свят. Знаят, че много хора го правят, но това си им е лично преживяване. Точно заради тези комплекси. Такава е масата от феновете и са отвратителни. Не съм много зрял, но като почнах да гледам аниме (преди малко над 10 години) минавах на няколко пъти през тоя период. Покрай несподелени любови, покрай скучното ежедневие, покрай знам ли и аз кви още депресарски черни дупки. И досега гледам аниме, но живота ми си е живота ми. Вече е много по-цветен, динамичен и смислен. А анимето остана едно приятно хоби, в което мога да се потапям понякога, но не ме е срам, нито имам липса на желание да изплувам в реалността.

    Поздрави и дано го преживееш скоро!
    Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.

  20. #20
    Голям фен Аватара на a1a2b3v
    Регистриран на
    Mar 2009
    Мнения
    971
    Цитирай Първоначално написано от Chacho Виж мнението
    Истината е, че аниметата ти пробутват една захаросана реалност, която е приятна на твойта група хора. Тоест, ти си социално неадекватна, нямаш никакви умения да комуникираш с хората, не можеш да си направиш живота различен и в аниметата тези персонажи просто им се случва всичко и някой друг им прави света различен.

    Доста точно казано. Няколко момчета от моя клас гледат тез японски анимета ии като се замисля всички са по свой си начин затворени и не общуват особенно с околните.Може би само ако се намери някой да ги заговори, ще му обърнат някакво внимание, но сами никога няма да заговорят когото и да е... тъжно, но реалност. Честно казано нямам нищо против самите анимета, даже ме навиха да гледам Dead Note и макар да не съм гледала всичките епизоди е добро. Въпроса е там обаче че има и такива дето нон-стоп ги гледат и покрай тях не им остава време да излезнат с приятели, нямат личен живот, а живеят в рисуван свят с интересни, но нереални персонажи.
    "Когато толкова много са самотни, невероятно егоистично е, да си самотен сам..." One Tree Hill
    Цитирай Първоначално написано от dPa3HuTeJl
    ходи прочети насам натам,малко житейски experience и тогава говори копеле мръсно!!!!

  21. #21
    Напълно те разбирам.. за МНОГО ГОЛЯМО съжаление света на Наруто и останалите анимета не съществува
    И не е задължително да ги спираш, не виждам смисъл.
    Лично на мен аниметата са ми помогнали много с израстването и не ме интересува кой какво казва за тях.
    Да нe казвам в колко трудни моменти са ми помагали да се съвзема...

    П.П.
    Итачи <333


    Някой ден сърцето ми ще се превърне в камък. Откъснат от света ще тлея в своя замък и няма да крещя да вия до забрава, когато разбера че някой ме предава. Ще бъда властелин на самотата своя и може би дори ще избера покоя пред хаоса на любовта. Някой ден, но не сега..

  22. #22
    Мега фен Аватара на Chacho
    Регистриран на
    Nov 2006
    Мнения
    15 573
    Има много важна нужда да се докосне до истинския свят, а не само до този на аниметата. Деца, семейство, отговорности, приятели, т.н. са пряко зависими от опита ти в реалността.

    И не е само до времето, което ще прекарваш пред анимации, макар че е важен фактор. До много скоро (разбирай половин година) и аз отделях по няколко часа дневно поне, като се е стигало и до безсънни нощи, за да си изгледам сериала или да си прочета мангата. Но в един момент, ако реша да изляза навън, мога спокойно да си изпия бирата и да се нарадвам на хората покрай мен, да се позаиграя с някоя девойка.


    Да се надяваме, че също така прекарваш достатъчно време и пред учебниците, а не само пред филмчетата.
    Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.

  23. #23
    Голям фен Аватара на x7aZzy
    Регистриран на
    Jan 2010
    Мнения
    740
    Chacho, не съм напълно съгласна с теб.
    Първо - не виждам къде е проблемът в това да гледаш аниме. Като става дума за захаросаната реалност - това важи за почти всички сериали, филми и книги. Човек трябва просто да осъзнаe къде е границата.

    И аз гледам анимета (не съм някой голям фен, но все пак), и аз също откривам себе си в някои герои, и да - приятно е от време на време да си имам свой вътрешен свят. Айде, сега ми кажи, че съм социално неадекватна и ти обещавам следващия път като съм в София да се видим и да ми го кажеш в очите. Днес съм малко агресивно настроена - не го приемай лично.

    Може би разбрах коментара ти грешно, при положение, че не беше отправен към мен. Но не съм съгласна, че хората, които гледат анимета (респективно четат книги) са неспособни да комуникират в "реалния" свят. Не съм точен пример за аниме фен, който не е аутсайдер (защото просто не влизам в графата аниме-фен). Но съм идеален пример за човек, който чете всяка свободна минута и има социален живот. Мога да прекарам цял ден над някоя книга и то не по принуда. Пия, пуша, излизам с момчета, имам си компания И съм книжен плъх. И никой досега не ми е казвал, че съм сбъркана. Казвали са ми го, но по други причини.

    Оф, отплеснах се. По темата: авторке, намери си някоя тръпка и ще ти мине. На мен не ми се е случвало, но не мисля, че е болка за умиране. Само да не си занемаряваш задълженията и живота заради тази въображаема любов.


    Съжалявам. Не преминавам през линия, която очертавам [!]

  24. #24
    Мега фен Аватара на Chacho
    Регистриран на
    Nov 2006
    Мнения
    15 573
    @x7azy, има разлика между Холивуд и японското изкуство. В аниме мейнстрийма доминира идеята за любов, която е много по-различна от тази в реалния свят. Поведението на героите е абсолютно неавтентично. Ако в един филм ще ти се изсмеят, когато някой ти каже нещо накриво, то в анимето изкуствена гравитационна сила те забива в земята. За един аниме фен това е абсолютно нормално. Така се появява една здраво изградена алтернатива, с която свикваме. Последно време се бълват още повече аниме заглавия и са крайно неоригинални, нещо което забелязваме като цяло във филмовата индустрия. Справка - вампирския образ в съвременното визуално изкуство. И свиквайки с това, ти започваш да харесваш зализани или стърчащи коси, големи очи, странни аксесоари; както и определено поведение. Според мен има два персонажа, които са изключително атрактивни за девойките в аниметата: мистериозният и глупакът. За да не си губя времето да ги категоризирам, ще дам няколко примера. Към първия тип ще спадат Kira (DeathNote), Onime no Kyo(SamuraiDeeperKyo), може би и Sasuke(Naruto). Към втория ще спадат Ed (FMA), Naruto (Naruto), Luffy (One Piece). Има и мелези - Ichigo (Bleach), Zoro (One Piece). Тези образи се подсилват чрез сюжета; светът работи така, че да напасват идеално в него. Те се разпознават много добре в аниметата и изгледаш ли едно, ще ти станат ясни 100. Когато прочетеш Хари Потър, се влюбваш в магията, в историята, в терминологията. За анимето тези неща до голяма степен са общи. Има много книги, сходни на Хари Потър, които можеш да хванеш, за да си начешаш крастата, тоест да се потопиш отново в този свят. Но все пак е много осезаемо различието, различна сюжетна линия, различно послание или различно отношение към любовта да речем. В аниме жанровете тези неща са едва различими и затова, дори и терминологията да се различава, моделът е същия и се потапяш мигновено в новото. Така всеки аниме фен е запознат с йерархиите и характерите в множество анимета, може да ти изброи поне 10-на, остава с чувството чете различни книги, но дефакто сякаш хваща една и съща. И до безкрай. И този свят му става идеал. И там се чувства себе си. И трудно излиза навън.

    Сигурно не мога да изброя колко аниме героини съм харесвал и съм съжалявал, че ги няма в реалния свят. И че истинските момичета не са такива, каквито са в сериалчетата. Защото съм закотвил определени емоции към образите им. Много по-силни от тези, които момичетата навън подбуждат. Докато не си преживях първите сериозни тръпки, болки, радости, секс, романтика, т.н. Нещо, което анимето никога няма да може да ми предложи. Ще може само по аналогия да му преписвам.

    И сега гледам аниме. Разнообразно, макар че вече много повече страня от определени жанрове. Нямам нищо против анимето. Напротив, смятам се за доста запален фен, дори и да не мога да се меря с по-големите маниаци. Но социалния ми живот не страда в нито един аспект от хобито ми.

    Още нещо, не е само анимето такова. Много сериали по телевизията също асоциализират по сходен начин. Фентъзи романите - също. Просто феновете им са различни типажи.
    Последно редактирано от Chacho : 05-08-2012 на 19:47
    Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.

  25. #25
    Голям фен Аватара на x7aZzy
    Регистриран на
    Jan 2010
    Мнения
    740
    Цитирай Първоначално написано от Chacho Виж мнението
    остава с чувството чете различни книги, но дефакто сякаш хваща една и съща. И до безкрай. И този свят му става идеал. И там се чувства себе си. И трудно излиза навън.
    Съгласна съм с всичко написано дотук. Но това с трудното излизане не го приемам. Не отричам, че има такива случаи. Има и то доста. Но не е задължително. Ето - при теб не се е случило да "заседнеш" в аниме реалността. При мен също. Защо тогава другите да са по-различни? Всеки си има такива периоди - преживява ги и продължава. Нищо ново под слънцето.
    Къде, къде по- трудни неща има в този живот от това да станеш от компютъра.

    Едит: От Bleach винаги съм харесвала най-много Gin. И естествено Zaraki. И аз не знам защо се сетих. о.О


    Съжалявам. Не преминавам през линия, която очертавам [!]

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си