Влюбена в анимационни герои

[Chacho]

@x7azy, има разлика между Холивуд и японското изкуство. В аниме мейнстрийма доминира идеята за любов, която е много по-различна от тази в реалния свят. Поведението на героите е абсолютно неавтентично. Ако в един филм ще ти се изсмеят, когато някой ти каже нещо накриво, то в анимето изкуствена гравитационна сила те забива в земята. За един аниме фен това е абсолютно нормално. Така се появява една здраво изградена алтернатива, с която свикваме. Последно време се бълват още повече аниме заглавия и са крайно неоригинални, нещо което забелязваме като цяло във филмовата индустрия. Справка - вампирския образ в съвременното визуално изкуство. И свиквайки с това, ти започваш да харесваш зализани или стърчащи коси, големи очи, странни аксесоари; както и определено поведение. Според мен има два персонажа, които са изключително атрактивни за девойките в аниметата: мистериозният и глупакът. За да не си губя времето да ги категоризирам, ще дам няколко примера. Към първия тип ще спадат Kira (DeathNote), Onime no Kyo(SamuraiDeeperKyo), може би и Sasuke(Naruto). Към втория ще спадат Ed (FMA), Naruto (Naruto), Luffy (One Piece). Има и мелези - Ichigo (Bleach), Zoro (One Piece). Тези образи се подсилват чрез сюжета; светът работи така, че да напасват идеално в него. Те се разпознават много добре в аниметата и изгледаш ли едно, ще ти станат ясни 100. Когато прочетеш Хари Потър, се влюбваш в магията, в историята, в терминологията. За анимето тези неща до голяма степен са общи. Има много книги, сходни на Хари Потър, които можеш да хванеш, за да си начешаш крастата, тоест да се потопиш отново в този свят. Но все пак е много осезаемо различието, различна сюжетна линия, различно послание или различно отношение към любовта да речем. В аниме жанровете тези неща са едва различими и затова, дори и терминологията да се различава, моделът е същия и се потапяш мигновено в новото. Така всеки аниме фен е запознат с йерархиите и характерите в множество анимета, може да ти изброи поне 10-на, остава с чувството чете различни книги, но дефакто сякаш хваща една и съща. И до безкрай. И този свят му става идеал. И там се чувства себе си. И трудно излиза навън.

Сигурно не мога да изброя колко аниме героини съм харесвал и съм съжалявал, че ги няма в реалния свят. И че истинските момичета не са такива, каквито са в сериалчетата. Защото съм закотвил определени емоции към образите им. Много по-силни от тези, които момичетата навън подбуждат. Докато не си преживях първите сериозни тръпки, болки, радости, секс, романтика, т.н. Нещо, което анимето никога няма да може да ми предложи. Ще може само по аналогия да му преписвам.

И сега гледам аниме. Разнообразно, макар че вече много повече страня от определени жанрове. Нямам нищо против анимето. Напротив, смятам се за доста запален фен, дори и да не мога да се меря с по-големите маниаци. Но социалния ми живот не страда в нито един аспект от хобито ми.

Още нещо, не е само анимето такова. Много сериали по телевизията също асоциализират по сходен начин. Фентъзи романите - също. Просто феновете им са различни типажи.