Chacho, не съм напълно съгласна с теб.
Първо - не виждам къде е проблемът в това да гледаш аниме. Като става дума за захаросаната реалност - това важи за почти всички сериали, филми и книги. Човек трябва просто да осъзнаe къде е границата.

И аз гледам анимета (не съм някой голям фен, но все пак), и аз също откривам себе си в някои герои, и да - приятно е от време на време да си имам свой вътрешен свят. Айде, сега ми кажи, че съм социално неадекватна и ти обещавам следващия път като съм в София да се видим и да ми го кажеш в очите. Днес съм малко агресивно настроена - не го приемай лично.

Може би разбрах коментара ти грешно, при положение, че не беше отправен към мен. Но не съм съгласна, че хората, които гледат анимета (респективно четат книги) са неспособни да комуникират в "реалния" свят. Не съм точен пример за аниме фен, който не е аутсайдер (защото просто не влизам в графата аниме-фен). Но съм идеален пример за човек, който чете всяка свободна минута и има социален живот. Мога да прекарам цял ден над някоя книга и то не по принуда. Пия, пуша, излизам с момчета, имам си компания И съм книжен плъх. И никой досега не ми е казвал, че съм сбъркана. Казвали са ми го, но по други причини.

Оф, отплеснах се. По темата: авторке, намери си някоя тръпка и ще ти мине. На мен не ми се е случвало, но не мисля, че е болка за умиране. Само да не си занемаряваш задълженията и живота заради тази въображаема любов.