Влюбена в анимационни герои

[Chacho]

@x7azy, има разлика между Холивуд и японското изкуство. В аниме мейнстрийма доминира идеята за любов, която е много по-различна от тази в реалния свят. Поведението на героите е абсолютно неавтентично. Ако в един филм ще ти се изсмеят, когато някой ти каже нещо накриво, то в анимето изкуствена гравитационна сила те забива в земята. За един аниме фен това е абсолютно нормално. Така се появява една здраво изградена алтернатива, с която свикваме. Последно време се бълват още повече аниме заглавия и са крайно неоригинални, нещо което забелязваме като цяло във филмовата индустрия. Справка - вампирския образ в съвременното визуално изкуство. И свиквайки с това, ти започваш да харесваш зализани или стърчащи коси, големи очи, странни аксесоари; както и определено поведение. Според мен има два персонажа, които са изключително атрактивни за девойките в аниметата: мистериозният и глупакът. За да не си губя времето да ги категоризирам, ще дам няколко примера. Към първия тип ще спадат Kira (DeathNote), Onime no Kyo(SamuraiDeeperKyo), може би и Sasuke(Naruto). Към втория ще спадат Ed (FMA), Naruto (Naruto), Luffy (One Piece). Има и мелези - Ichigo (Bleach), Zoro (One Piece). Тези образи се подсилват чрез сюжета; светът работи така, че да напасват идеално в него. Те се разпознават много добре в аниметата и изгледаш ли едно, ще ти станат ясни 100. Когато прочетеш Хари Потър, се влюбваш в магията, в историята, в терминологията. За анимето тези неща до голяма степен са общи. Има много книги, сходни на Хари Потър, които можеш да хванеш, за да си начешаш крастата, тоест да се потопиш отново в този свят. Но все пак е много осезаемо различието, различна сюжетна линия, различно послание или различно отношение към любовта да речем. В аниме жанровете тези неща са едва различими и затова, дори и терминологията да се различава, моделът е същия и се потапяш мигновено в новото. Така всеки аниме фен е запознат с йерархиите и характерите в множество анимета, може да ти изброи поне 10-на, остава с чувството чете различни книги, но дефакто сякаш хваща една и съща. И до безкрай. И този свят му става идеал. И там се чувства себе си. И трудно излиза навън.

Сигурно не мога да изброя колко аниме героини съм харесвал и съм съжалявал, че ги няма в реалния свят. И че истинските момичета не са такива, каквито са в сериалчетата. Защото съм закотвил определени емоции към образите им. Много по-силни от тези, които момичетата навън подбуждат. Докато не си преживях първите сериозни тръпки, болки, радости, секс, романтика, т.н. Нещо, което анимето никога няма да може да ми предложи. Ще може само по аналогия да му преписвам.

И сега гледам аниме. Разнообразно, макар че вече много повече страня от определени жанрове. Нямам нищо против анимето. Напротив, смятам се за доста запален фен, дори и да не мога да се меря с по-големите маниаци. Но социалния ми живот не страда в нито един аспект от хобито ми.

Още нещо, не е само анимето такова. Много сериали по телевизията също асоциализират по сходен начин. Фентъзи романите - също. Просто феновете им са различни типажи.

[x7aZzy]

остава с чувството чете различни книги, но дефакто сякаш хваща една и съща. И до безкрай. И този свят му става идеал. И там се чувства себе си. И трудно излиза навън.

Съгласна съм с всичко написано дотук. Но това с трудното излизане не го приемам. Не отричам, че има такива случаи. Има и то доста. Но не е задължително. Ето - при теб не се е случило да "заседнеш" в аниме реалността. При мен също. Защо тогава другите да са по-различни? Всеки си има такива периоди - преживява ги и продължава. Нищо ново под слънцето.
Къде, къде по- трудни неща има в този живот от това да станеш от компютъра.

Едит: От Bleach винаги съм харесвала най-много Gin. И естествено Zaraki. И аз не знам защо се сетих. о.О

[Chacho]

А, минават, да. Щото щеш, не щеш, в живота ти се налага да мине. По-скоро става на въпрос за това, колко дълго време ще си афектиран. Предполагам, че след като прочетеш някоя завладяваща книга, все пак можеш по собствена команда да се откъснеш от нея и да си зафункционираш в реалността. Къв готин глагол измислих. Въпрос на опит. Тука по-скоро се борим с моментното и виждане, иначе ясно, че ще си реши проблема. Който не е особено голям, но все пак е недоволна от него.

[ted4ty]

Благодаря ти Chacho за дългите обяснения,някои хора наистина не разбират колко са завладяващи аниме героите...
И все пак е по-нормално да харесвам Джейкъб от Здрач,Зейн от One direction така де , истински хора !
Но аз си предпочитам рошавите коси и големите очи..те ме побъркват (h)

[Chacho]

Забравих да питам на колко години си?

[ted4ty]

На 15 съм.

[ted4ty]

Пусни си порно.

Пуснах си, мастурбирах малко и к`во ?

[Chacho]

По принцип оттеглянето от родителите води до фетишизирането на други образи, като често това са екранни такива. Малко ще вървиш на въпреки на себе си, но опитай се да се сближиш с някой пич. Тъкмо ще си по-критична и няма да се навираш на неподходящи връзки.

Можеш да си пробваш късмета на Aniventure на cosplay-ите

[blaaablaaablaaa]

Ти по-скоро си влюбена в идеята за "съвършения". В този случай е аниме герой. И на мен ми се е случвало да се влюбя в аниме героиня... Излизай повече и това е. Не е кой знае какво, само ще си отмине. Между другото, Ao No Exorcist добро ли е - отдавна се чудая дали да го гледам.

[Elinaaa]

занимавай се с нещо друго и постепенно ще спреш да мислиш за това

[sapphirr]

Боже,дотука колко простотии изчетох,както и да е....по темата :и на мене Ичиго ми харесваше,ама никога не съм била влюбена.Това се превръща в мания,когато нещо в реалния живот ти липсва. Един анимационен герой може да се изрисува до съвършенство,затова фактор може да се яви и синдрома на перфекционизма.Истината и решението е едно,да разбереш,че това няма как да стане реалност.

Факт е,че силата на самовнушението е най-силна.И както със самовнушения си стигнала до извода ,че си влюбена в аниме герои,така и със самовнушение можеш да стигнеш и до извода, че това са просто едни красиви нереални картинки .

[DisappointedDreamer]

Аз пък съм влюбена в руски поет, мъртъв от 80 години насам :///

[sapphirr]

явно и ти не си от редовните

[Miki26]

Съжеявам , че пиша в тази тема , но не ми се прави друга . Мисля , че много хора са глеали Twilight (Здрач) с актйорите Робърт Патисън и другите . Мися , че полудявам вманячих се по Едуард Калън (Робърт Патисън) не мога да спра да мисля за него имам гоо в компютъра на телефона сънувам как аз съм Бела . Мечтая за живота на Бела . Не знам какво да правя помогнете ми .

[Chacho]

Прочети някоя по-смислена книга.

[x7aZzy]

Прочети някоя по-смислена книга.

Няма какво повече да добавя.

На колко години си?

[Amore-Mio*]

Махни си розовите и детските очила, и погледни реално на нещата. Излез навън, виж реалния свят и това, какво става в него. Престани да гледаш глупости. Излизай и се запознавай с повече хора. Занимавай се с някакъв спорт и ще ти мине.

[Колко мъка има по този свят, Боже! ]

[iliqn4e12]

Да, те наистина са много красиви и различни и аз бях, като теб и те разбирам, но чак влюбена не си, може би си зарибена. Остави ги намира малко тези анимета и излез навън или пък сподели с някоя твоя приятелка. На колко си ?

[iliqn4e12]

Ще ти мине и аз бях така. Наистина Еди е супер секси и красив, но не забравяй,че си има гадже и във филма и в живота. Ще отмина, но ще ти е супер гадно..

[sweetpunk]

Излязох...видях едни скучни хора и един скучен, сив свят с голямо еднообразие.
В анимета виждам фантазия,нереални неща,за които мечтая...не мога да понеса еднообразието на реалността!

Подобно на теб и аз мразя скучното ежедневие, табутата и нормите наложени от "обществото". До толкова ми бяха омръзнали повтарящите се събития, че започнах често се скривам в света на книгите, където мога сама да нарисувам героите, събитията, местата и т.н. Докато един ден не срещнах същия "далтонист" като мен, който виждаше света в същата гама като мен и който ми показа, че света може да е като роман на Стивън Кинг стига да съумееш да вложиш достатъчно фантазия

[IseeDEADbodies]

U must be fuckin' kiddin' me... O_O GET A LIFE, FOR CRYIN OUT LOUD !!!