Здравейте!

Бих искал да споделя нещо, търсейки женско мнение, тъй като нямам момичета-приятелки, с които да си споделям на такава тема(колко ли жалко звуча :Р). До преди 3 месеца ходих с 1 момиче, заедно бяхме 5 години - тя ми беше първото момиче, което поканих на среща, първата ми приятелка и съответно първото момиче, с което правих секс. Година и половина след като тръгнахме аз заминах за София. Докато бях в София ни беше много трудно, но решихме че чувствата ни са достатачно силни да преживеем докато тя звърши (което е тази година), за да може да дойде при мен в София и да живеем заедно.

Преминахме през доста трудности(включително 3 раздели от по 2-4 седмици), може би доста хора тук са на ясно, че връзките от разстояние са доста трудни, но въпреки всичко издържахме 5 години. Преди 3 месеца тя ми заяви, че не иска да идва в София, само защото града не й харесва - казва, че иска да е сама, че приятелите не я задържат или когото и друг да било,а просто че града не и харесва...

В опит да одавя мъката се запознах с едно момиче, с което доста си допаднахме, излизали сме няколко пъти и винаги беше супер яко, само че аз си харесвам бившата повече от всичко на света и си я обичам супер много.. Когато се замислям да предприема нещо по-сериозно с новото момиче, винаги ми излиза мисълта, че с бившата може да се съберем, понеже тя не ми е казала "не те обичам вече и не искам да съм с теб бла бла" ами просто, че не иска да идва в София и аз съм с надеждата, че все пак акъла ще и дойде в главата....

Какво мислите дами по въпроса?

Благодаря ви много, предварително.