Не съм от дамите, ама си мсиля че ей тука е ключа от палатката.

Цитирай Първоначално написано от neHuo Виж мнението
В опит да одавя мъката се запознах с едно момиче, с което доста си допаднахме, излизали сме няколко пъти и винаги беше супер яко, само че аз си харесвам бившата повече от всичко на света и си я обичам супер много.. Когато се замислям да предприема нещо по-сериозно с новото момиче, винаги ми излиза мисълта, че с бившата може да се съберем, понеже тя не ми е казала "не те обичам вече и не искам да съм с теб бла бла" ами просто, че не иска да идва в София и аз съм с надеждата, че все пак акъла ще и дойде в главата....
Таз бившата нещо ти е взела всичките мъжки атрибути, затуй мислиш като госпожица. Толко ли е трудно да си набиеш в глават че щом сте се разделили значи всичко е край, финити, окончатгелно и не бива да се надяваш на нещо различно. А ако ще се надяваш - значи не се разделяйте. Недоумявам, наистина. Отделно това с Бургас - София е изиграло мнооого лоша шега. Пропилял си си годините. Ама ще го разбереш като ти зарастне малко раната и си върнеш тестостерона. В тоя ред. Връзка от разстояние е обречена.