Такива избори са супер тъпи. И винаги много ме е дразнело това мислене: "Приятелите са завинаги, гаджетата - до време". Аз не си избирам гаджета "до време". Когато ги избирам, нещата са сериозни, с тенденция да продължат завинаги (разбира се, това не се случва никога и е нормално в тийн годините)
Когато си избирам човек, той е такъв, който искам да ми е приятел, да сме близки, да му се разкрия изцяло и той на мен и да сме неразривно цяло на душевна основа. Това обяснява всъщност защо нямам често гаджета и т.н. Трудно се намира човек, с който да можеш да изживееш пълен романс и да сте максимално близки на всякакви нива. Да го чувстваш по-близък от най-близкият ти човек. И защо трябва да избирам? На мен, при зададен такъв въпрос, не ми идва естествено да избера приятелите, въпреки че така се предполага според максимата по-горе. Но не знам... не ми е естествен този избор. Колкото и да са ми добри приятели (в случая - най-добрата приятелка, ама най-най-добрата), за мен любовта е нещо в пъти по-велико. Нещо магично свързва двама влюбени, слели душите си в едно. Любовта (истинската или поне тази, която мислим че е пълноценна) е по-велика от приятелството. Така че какъв ти избор. Освен това не би трябвало някой да те кара да избираш...