За хората, които уж обичате, но нямате и представа какво се случва с тях.

[NomNomNom]

Понеже съм върл фен на черните хроники, всеки ден излиза статия за самоубийство.
Предимно млади хора.
И винаги пише "Те недоумяват какво я е накарало да сложи край на живота си в неговия разцвет. През сълзи съседите разказват, че девойката е била много мила и учтива и също недоумяват каква може да е причината за самоубийството.".
При това не само за съседите, а и за семейството.

Има случаи, в които хората се самоубиват, защото вътрешно усещат, че не са за тази земя и че просто им е скучно да се живее вече,и искат да пробват, да видят какво има отвъд, но други хора освен себе си на това мнение не съм виждала.

Така, направо съм .. направо съм изумена. Ако искаш хората около теб да не се самоубиват, помогни им, по дяолите !?!?!?
Не разбирам как можеш да живееш всеки ден с този човек и да не усетиш, че зад този хепифейс седи тъжно човече.
Тъжно ми е, защото хората не се самоубиват от радост, а от мъка, дългове или религиозни бози. Което е абсолютно неоснователно.
И къде са близките им ? Къде са всички, които са загрижени?
Толкова млади момичета се самоубиха на по 12-25 тази година. Коя от любов, коя от друго.
Родителите какво правят - дават пари и някаква базисна комуникация. И си разлигавят децата и т.н., обаче не помагат читаво.
Примерно, с майка ми говорим и за интимният ми живот, но стане ли дума за смърт, религия и погребения, тя ми се тросва и напуска стаята.
А е длъжна да обсъжда тези неща, от чисто хуманно гледна точка, нали съм й дете.
Не, че е болка за умиране, ама някои хора умират.

Та, просто споделям възмущението си от незаинтересоваността на близките на самоубийците.
Поне като умират хората, да не се правят на страдащи, просто това може да се предотврати.
Съжалявам, че хейтя, май е от пмс-то, ама родителите, които отглеждат суицидни, са пълни катили/идиоти.

[Зайче..]

Не разбирам как можеш да живееш всеки ден с този човек и да не усетиш, че зад този хепифейс седи тъжно човече.

Може, може. Никой от близките ми не знае, че нещо ми тежи. Не обичам да споделям и го крия. Абсолютно никой не вижда, че вътрешно съм тъжна.
Та, не съм тръгнала да се самоубивам, де. Само казвам, че това е напълно възможно и не е странно.

[ledenakrasota]

1. Повечето родители днес мислят без да се усещат, че някой е длъжен да се грижи за детето им.
Щом ходи на у-ще, учителките трябва да правят всичко. Отказват да правят каквито и да било опити да възпитават в децата си някаква ценностна система. Това е при повечето млади семейства. Не включвам тези, в които наистина се вижда култура и "мозък"- възпитание.
2. В пубертета емоциите са изострени и повечето самоубийства на подразстващи, заради несподелена любов, са, защото не са намерили някой, който да ги разбере или изслуша.
Случва се трагедията. Дават родителите, които казват, че нищо не са знаели. Починалият е бил много тих, но никой не си задава въпросът защо е бил такъв. В последствие се разбира причината, но родителите не знаят за такова нещо. Журналистите питат защо, а те мълчат. Толкова сме се самовглабили, та човек да падне пред нас и да се гърчи, няма да го забележим. :S
Едва тогава се замисляме какво е просто да седнеш да изслушаш някого и да му дадеш опора без да съдиш...

[Chacho]

Може, може. Никой от близките ми не знае, че нещо ми тежи. Не обичам да споделям и го крия. Абсолютно никой не вижда, че вътрешно съм тъжна.
Та, не съм тръгнала да се самоубивам, де. Само казвам, че това е напълно възможно и не е странно.

Първо щях да ти изпротивореча, но се усетих, че имаш право. Наистина понякога е невъзможно да разбереш, че човекът крие нещо в себе си.

[Colouring]

И аз съм така.За добро или за лошо само аз знам какво ми е и как се чувствам.Понякога е просто невъзможно да се познае...
Още повече,че днешните младежи са с много лабилна психика,която лесно и бързо може да бъде сериозно разклатена,без това да проличи външно.

[Chacho]

При младежите по-лесно се разпознава, че има някакъв проблем.

[loveca777]

Има случаи, в които хората се самоубиват, защото вътрешно усещат, че не са за тази земя и че просто им е скучно да се живее вече,и искат да пробват, да видят какво има отвъд, но други хора освен себе си на това мнение не съм виждала.

Ох ,тази скорпионска поезия

------------------
По темата
Ами пубертети в млада възраст не се самоубиват само от любов
В България често се самоубиват деца заради насилието по училищата
Иначе родителите са си слепи и нищо не разбират
Аз като бях толкова нещастно влюбен - те въобще не осъзнаваха !
Дори като си признах майка ми продължаваше да не ме разбира ,макар че и тя дрън дрън ,дрън разбира ли били на кукуво лято

[SmilezZz]

И аз съм така.За добро или за лошо само аз знам какво ми е и как се чувствам.Понякога е просто невъзможно да се познае...Още повече,че днешните младежи са с много лабилна психика,която лесно и бързо може да бъде сериозно разклатена,без това да проличи външно.

Съгласна съм. Аз съм също от тия хора, които не споделят на почти никой. (С изключение на приятеля ми и най-добрата ми приятелка. Родителите ми и всички други не знаят какво се случва с мен, и дали изобщо зад усмивката ми се крие тъжно човече).

А през повечето пъти не успявам как изобщо хората се самоубиват - безсилие и безнадеждност? Липса на човек, който да ги разбира и изслуша?

[SisiStrange]

Майка ми винаги ме усеща.

Дори, когато се държа жизнерадостно и нормално, и не личи. Истинските майки имат такъв вътрешен инстинкт. Стивън Кинг го нарича "сияние". Да усещаш/разбираш/виждаш повече от останалите за неща, които остават незабелязани от всички останали.

Мисля си, че ако реално си познаваш детето и му обръщаш качествено внимание (т.е да си говориш с това дете като с равен, да се интересуваш не само дали е облечено/гладно/настинало или иска пари, а да знаеш какво го притеснява, какво чувства, какви са му личните проблеми, комплекси... ) няма как да не забележиш. То не е до външен вид, а до нещо по-надолу. Не винаги възрастните го отбелязват. Понякога си премълчават и се правят, че всичко е наред с идеята да отмине, ако виждат, че не е сериозно. Майка ми ми е казвала такива странни неща от преди месеци, които съм си мислела, че крия зад усмивка, че чак е забавно.

За мен хора, които влизат в тази ситуация не се занимават истински с децата си. Не се опитват да им станат приятели. Нали носи хубави оценки, не излиза вечер и не мрънка за пари. Значи всичко е наред. Ама много често не е.

[valdesbg]

Какво се очаква да пишем в темата?

едит: Добре Ном. По късно вечерта ще пиша и аз.

[NomNomNom]

Какво се очаква да пишем в темата?

Да споделите разочарованието си, да ме нахраните, да дадете друго мнение, да се изпикаете, да си измиете краката, каквото ви дойде.
Ще отговарям по-късно, като се прибера, има хубави размисли/отговори.

[Chacho]

НомНомНом, обмисляш ли самоубийство? Няма да те съдя.

[ledenakrasota]

НомНомНом, обмисляш ли самоубийство? Няма да те съдя.

чшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшш шшшшшшшшшшт!

Не я давам!

[Chacho]

чшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшш шшшшшшшшшшт!

Не я давам!

Нищо де, интересен ми е отговорът. Нещо ми подсказва, че няма да е с една дума.

[ledenakrasota]

тц-тц-тц...овни!

[anonymous708973]

Попринцип изразявам бурно емоциите си, но съм убедена, че нашите не биха ме усетили, ако наистина реша да крия нещо от тях. Не говорим за криене, че взимам наркотици, примерно, а по-скоро, ако нещо ми тежи. Те са просто родители, не приятели.

[Chacho]

тц-тц-тц...овни!

Типично възмущение за един рак.

[ledenakrasota]

десет

[Chacho]

десет

Ората пишат кат ората бе, стига сме им пречилЕ!

[loveca777]

номномномном много ме кефи
Обаче и двамата сме скорпита и не се разбираме
------------
След да се изпикаете забрави да напишеи -ДА СЕ НАЙЛАНЯСАТЕ

[ledenakrasota]

Ората пишат кат ората бе, стига сме им пречилЕ!

Аз съм на тЛи и не разбирам!

[SisiStrange]

Е, стига де, темата е много много интересна. Не я осирайте със спам. Отворете си някоя съседна. Тая ми е интересна.

[ledenakrasota]

осир, осир, осир...

[Furious?]

Аз дори не бих се правил , че ми пука

[DisappointedDreamer]

^

Много родители не познават децата си. В България пък още по-малко. В България, където ежедневието е забързано, положението е трагично, родителите се прибират късно, изтощени от работата си и градския транспорт, отчаяни и изморени, и единственото нещо, което искат да направят е да хапнат и да си легнат. Отговарят спонтанно, без да се замислят какво питат техните деца, а самите деца в един момент започват да си мислят, че на техните въобще не им пука какво ги питат, тъй като не родителите им отговарят на въпросите, но отговорите са съвсем не свързани със зададения въпрос, и/или просто wave a dismissive hand, казвайки че са прекалено изморени. Понякога дори се ядосват. Та, щом децата започнат погрешно да си мислят че на техните не им пука за тях, те спират да споделят това, което ги интересува или тревожи, и постепенно връзката между детето и родителя се прекъсва, и двамата хорица остават отчуждени.

В такива случаи, ако дете на такива родители се самоубие, родителите разбира се, че ще се чувстват виновни. Родителите разбира се че биха помогнали на своята рожба, ако знаеха как тя се чувства. Обаче, те не са знаели, а детето е сложило край.

При мен е нещо средно между двете. Не съм изключителна близка с родителите си, но въпреки това (и въпреки това, че общуваме само по скайп) те ме познават. Знаят кога не съм добре, коса съм уморена, мълчалива, ядосана, болна и т.н. И съм сигурна, че, както винаги правят, биха се опитали да ми помогнат, да ме подкрепят/ободрят ако знаеха как се чувствам. Сигурна съм, че биха се опитали да ме спрят, ако знаят какво планирам.